Древната структура на празника Успение Богородично отразява това послание на радостта, веселието и тържеството от успението на Приснодевата. Развитието на празника Успение Богородично в православната богослужебна традиция, особено славянската, разширяват посланието за успението на Божията майка с нейното възкресение.
То остава тайна, „в която мъчно се прониква и с ангелски очи”. Св. Филотей Кокин през XIV век казва, че богоносните отци са проникнали в тази тайна на възкресението на Божията майка. „Те го видяха, казва той, и изживяха”, като възвестиха на цялото творение, на целия свят.“
Авторът е свещеник в храм „Св. Георги“ в столичния квартал „Дървеница“, доцент в Катедра по теология на Философско-историческия факултет на ПУ „Св. Паисий Хилендарски“. Специализирал е в Московската духовна академия, Латеранския университет в Рим и в Солунския университет „Аристотел“.
Химнографията, словата на отците и иконописните сцени на празника Успение Богородично ни предлагат участие в тайната на смъртта и възкресението на Божията майка по пътя на вярата, изразен чрез богослужебното последование на празнуваното събитие. Успението на Пресвета Богородица и нейното възкресение са път към верността, предвкусване на царството, оживяване пред нас на примера за първата обожена в Христос твар.
Други книги от същия автор:
- Учението на Божията майка в богословието на св. Григорий Палама (2003);
- Спасението на човека според св. Йоан Златоуст (2006);
- Въведение в богословието на отците (2007);
- Красотата на света (2007);
- Православната вяра и живот (2012).
