Увод на преводача

През втората половина на деветото столетие в живота на българския народ е станала промяна, която е имала влияние върху по-нататъшното му съществуване и развитие. Идолопоклонски дотогава, той приема християнската вяра от Цариград и влиза в числото на народите от източното християнско вероизповедание. От много данни е установено, че християнската вяра не е била дотогава неизвестна на поданиците на българската държава. Но окончателното прогласяване на последната за християнска е станало при царуването на св. княз Борис, който след една успешна война против Византия решил пръв той да стане християнин, а след него и останалият български народ.

Коя година, на кое място и от кого е бил покръстен Борис – съвременни точни сведения няма. Като най-вероятно се приема, че кръщението на Борис е извършено през първата половина на 865 година от Цариградския патриарх Фотий, на самото място, където е бил сключен мирният договор между византийците и българите. Не може да се допусне, че християнската вяра е била непозната земя за княз Борис, държавник предприемчив и решителен. Защото в държавата му имало много последователи на християнството и не може да се предположи, че той не ще да се е интересувал да знае, в какво вярват тези негови поданици. Освен това, преди да се реши да приеме християнството от Византия, той е водил преговори по същия въпрос с франкския крал Людовик Немски. При цялата тази твърде вероятна подготовка на Борис за приемане на християнската вяра патриарх Фотий все пак му е изпратил едно прекрасно спасително писмо, чийто превод на български ние предлагаме тук за първи път.

Точната дата на посланието на патриарх Фотий до българския владетел е неизвестна. Но не подлежи на съмнение, че то трябва да е писано наскоро след като е бил покръстен княз Борис, т.е. между 865 и 866 г., преди да се бяха явили пратениците на папа Николай в България. Поставяме това време, защото в писмото няма никакъв намек за явяването на римските пратеници в България и за разпространяваното от тях учение на римската църква. Да е било написано посланието след това събитие, Фотий без друго щеше да спомене нещо за това на Борис. Какво възмущение би предизвикала у Фотий постъпката на папските пратеници, се вижда от посланието, което той е отправил до източните архиерейски престоли с покана да се явят на свикания в Цариград събор, за да се произнесат за дейността на римските пратеници в България…

Посланието носи следния надпис: „От посланието на Фотий, светейшия цариградски патриарх, до Михаил, княз на България – кое е работа на един княз”. Посланието се дели на две части. Първата част, която продължава до края на 23 параграф, съдържа догматическата страна на посланието. В нея Фотий излага в кратки черти учението на Православната църква и с тази цел привежда Символа на вярата, споменава при кои византийски императори, при кои предстоятели на петте патриаршески престола, в кой град и за какво били събрани седемте вселенски събора и какви били решенията им, и приключва тази част с думите: „Затова трябва по всеки начин и с всяко усърдие да се пазят заедно с пречистата ни вяра и тия заповеди. Защото без тях няма, не е възможно човек да бъде от частта на боголюбивите и верните или да се удостои с небесно царство”.

Втората част започва от 24 параграф и свършва на 114. Тук Фотий дава на Борис прекрасни практически наставления, как трябва да се държи един княз и всяко друго лице, облечено с власт, при изпълнение на своите трудни обязаности. В тази част Фотий проявява всестранна опитност на държавник и богат запас от познания. Тия наставления той рекапитулира, тъй да се каже, в последния параграф, в който изказва, какви добродетели трябва да украсяват Борис, за да бъде пример и образец за благочестие и всяка добродетел не само на подведомствените си, но и на целия след него чиновнически род, хубаво и велико назидание, полезно за извършване добри и велики дела.(…)

Колкото се касае до въпроса: имало ли е изпратен от Цариград епископ в България, склонни сме да вярваме, че трябва да е имало, не само защото сериозността на работата е изисквала да бъде добре организирана мисията, на която бе възложено делото на похристиянчването на един цял народ, но и за това, че от византийските летописци се споменава подобно нещо. Присъствието на епископ в България не се опровергава от постъпката на княз Борис да иска от папа Николай архиерей. Борис искал да има в царството си архиерей самостоятелен, за да не се бърка в работите на българската църква чужда духовна власт. И понеже това му желание не било посрещнато добре нито от Цариград, нито от Рим, то той се държал колебливо между тия два града, между които нямало още окончателен разрив, додето успял да получи през 870 година от Цариград архиепископ Йосиф…

Посланието до Борис е привличало винаги вниманието на ония, които са изучавали съчиненията на Фотий, и го считат като едно от най-хубавите литературни произведения на деветото столетие. Това се оценява дори и от яростния неприятел на Фотий, римския монах Jager, а в отзивите за него от Saint Croix, се казва, че то е величайши паметник на Фотиевата мъдрост… Фотиевото послание е било издадено няколко пъти, като за първи път го издава Рихард Монтакуций, епископ Норвитски, в обнародваната от него в Лондон 1651 г. сбирка на Фотиевите писма под №1.(…)

Патриарх Фотий му отправил едно писмо, в което очертава вярно и точно на княза обязаностите на царете, които искат да носят почетното име християнин. Фотий захваща от вярата, която той счита за най-скъпоценен дар на небето и източник на всяко нравствено начало. Ако угасне вярата, казва Фотий, тозчас изчезва и нравствеността. Тези две неща са тясно свързани помежду си и не може да се разделят.

Тези достойнства на Фотиевото послание до св. княз Борис – личност свята за българската църква и скъпа за българския народ, на чиито съдбини той е дал нов тласък, – ни накараха да приемем с благодарност предложението на професора по българска история в нашия университет, да се помъчим да го преведем на български.

+ Варненски и Преславски митрополит Симеон