“Вчера вечер, след свършване на вечернята, като си дойдох в стаята, седнах до прозореца и се вдълбочих в обичната си скръбна мисъл.

Луната слабо осветяваше моята уединена стая. Камбаната, която известяваше непреходното и вечното, млъкна и тихата полунощ простря своята звездна риза над зданията на нашата обител.

• При мъглявото и невярно сияние на луната аз погледнах на стоящата отворена на масата ми Библия. Пред моя поглед ярко се представиха думите от Йоановото Откровение: “И ни направи пред нашия Бог царе и свещеници”.

Заедно с туй и душата ми проникна в знаменателното изречение на Тайновидеца. Тези думи се отнасят към всички вярващи, но към мене, който стоя до предверието на благодатния Сион, те имаха твърде близко отношение.

Царе и свещеници – прошепнаха ми устата, едва понятно за сърцето ми. Най-напред царе, после свещеници. Преди всичко аз трябва да владея над себе си, да възцаря в себе си Христа и Неговото царство вътре в себе си да устроя. Само тогава ще ми бъде позволено да искам свещения сан и възцарилата се в мене истина да възвестявам на човеците.”

Отец Александър Стурдза