"Ортодоксия" е "една от най-радостните книги на нашия век" (Н. Трауберг)

Две са основните усещания при четенето на "Ортодоксия":

1.  изумлението от резултата, който постига приложението на знаменития английски common sense към сферата на сакралното. Изведнъж се оказва, че ако има нещо сбъркано, то това далеч не е християнството, а по-скоро е тъкмо "съвременният човек", който "чете" християнството като доктрина, идеология, институция и пр. Всъщност всичко е толкова просто – внушава ни Честъртън – стига само да загърбим своята културна "сложност";
2.  поразително е безсъзнателно внушаваното от книгата чувство за чудо, за радост и една "сериозна" безметежност – нещо, което бих нарекъл "чувство за живота".

"Християнството като квинтесенция на живота" – това е основното послание на "Ортодоксия".