„Ортодоксия“ е „една от най-радостните книги на нашия век“ (Н. Трауберг)

Две са основните усещания при четенето на „Ортодоксия“:

изумлението от резултата, който постига приложението на знаменития английски common sense към сферата на сакралното. Изведнъж се оказва, че ако има нещо сбъркано, то това далеч не е християнството, а по-скоро е тъкмо „съвременният човек“, който „чете“ християнството като доктрина, идеология, институция и пр. Всъщност всичко е толкова просто – внушава ни Честъртън – стига само да загърбим своята културна „сложност“;
поразително е безсъзнателно внушаваното от книгата чувство за чудо, за радост и една „сериозна“ безметежност – нещо, което бих нарекъл „чувство за живота“.

„Християнството като квинтесенция на живота“ – това е основното послание на „Ортодоксия“.

Лична философия

„Цялото християнство се съсредоточава върху човека на кръстопътя. Безсмислените, празнодумни философии говорят за епохи, еволюции, развитие… По този път ли ще поеме човекът, или по другия – за това си струва да се мисли…“
Г. К. Честъртън