„Ортодоксия“ е „една от най-радостните книги на нашия век“ (Н. Трауберг)
Две са основните усещания при четенето на „Ортодоксия“:
- изумлението от резултата, който постига приложението на знаменития английски common sense към сферата на сакралното. Изведнъж се оказва, че ако има нещо сбъркано, то това далеч не е християнството, а по-скоро е тъкмо „съвременният човек“, който „чете“ християнството като доктрина, идеология, институция и пр. Всъщност всичко е толкова просто – внушава ни Честъртън – стига само да загърбим своята културна „сложност“;
- поразително е безсъзнателно внушаваното от книгата чувство за чудо, за радост и една „сериозна“ безметежност – нещо, което бих нарекъл „чувство за живота“.
„Християнството като квинтесенция на живота“ – това е основното послание на „Ортодоксия“.
към книгите