Настоящият сборник „Мултикултурният човек. Том 1“ съдържа студии, статии и научни съобщения, посветени на 60-та годишнина на проф. д.и.н. Петър Гаренов, дългогодишен преподавател в ПУ „Паисий Хилендарски“, уважаван член на академичния състав на катедра „История и археология“ към същия университет. Заглавието на сборника – „Мултикултурният човек“ – отлично олицетворява личността на проф. Гаренов.
Изтъкнат богослов и теолог, доктор на историческите науки, духовен пастир в Кърджали, поет и публицист, скулптор и художник, отличен с редица престижни награди във всички изброени дотук области.
В първия том материалите са подредени тематично по модули:
- „Археология и история“,
- „Език и литература“,
- „Богословие, църковна история и християнско изкуство“
- „Общество, образование и култура“.
Осемдесет и трима доказани в своята област автори и над хиляда и петстотин страници текст и илюстративен материал са сериозно доказателство за научната стойност на настоящия сборник. Произведенията, обединени в този сборник, се отличават с голямо разнообразие от сюжети и теми.
Част от статиите са придружени с илюстративен материал. Това дава възможност на читателите да се запознаят визуално с тематиката, представена от автора, и да се потопят в атмосферата, създадена от него. За автори в изданието са поканени (и всички от тях отговориха положително) множество изявени специалисти от България и чужбина.
В сборника има автори и от Русия, Германия, Великобритания, Турция, Гърция, Индонезия и др.
Съдържание:
От редакционната колегия
З. Козлуджов. За академичното израстване на проф. д.и.н. Камен Манолов Гаренов — отец Петър Гарена
Списък на научната продукция на проф. д.и.н. Камен Гаренов — отец Петър Гарена
Ив. Митев. Устременият. Биографичен очерк за отец Петър Гарена
Археология и история
Б. Кривошиева, Б. Драганов. За култа към Нимфите в провинция Тракия и светилището им в Diocletianopolis
Б. Драганов. За мултикултурните аспекти във възприятията на Хермес-Меркурий — между „Ψυχοπόμπος“ и „Добрия пастир“
М. Деянова. Раннохристиянски храмове в Карловския район през V—VІ в.
Д. Петров. Епископски центрове по Северното българско Черноморие IV—VI век
Т. Борисова. Антична крепост Боровец край с. Разлив, община Правец. Проучвания 2011—2015
Ст. Витлянов. Непубликувани предмети на въоръжението, конското снаряжение и бита от с. Марково Шуменско
Ив. Джамбов, Ст. Попов. Две средновековни църкви в землището на с. Драгойново, община Първомай (предварително съобщение)
Здр. Коркутова. Църква „Св. Никола“ в с. Гинци
Хр. Матанов. „Скорозрейно“ и „нетрайно“ ли е българското развитие?
С. Кацаров. Германия на границата между две епохи (края на ХV и началото на ХVІ век)
С. Симеонов. САЩ, 1865: Робството е мъртво! Да живее робството! (още за отношението „господар — роб“ в модерната култура на Запада)
Т. Марева. Към въпроса за създаване на първите читалища в Родопите
Т. Симеонова. Църковно и просветно дело в град Разград през 40-те — 70-те години на XIX век
Ст. Боянов. Религиозен живот в Източна Румелия
Д. Саздов. Идеята за славянско единство във възгледите и дейността на Стефан Савов Бобчев
А. Златева. Американското признание за милосърдието на царица Елеонора — „Коронованият ангел на България“ (1914 г. — несъстоялото се официално посещение на българската царица отвъд океана)
Р. Чукова. Приносът на генерал Георги Вазов за историческата география и мемоаристиката
Г. Марков. Влизането на България в Първата световна война: причини и предпоставки
В. Калоянов. Българите в Украйна до разпадането на Руската империя
З. Зафер. България след преврата на 9.IX.1944 в дописките на турския журналист и публицист М. Н. Делиорман
Б. Белегов. Лаврентий Павлович Берия — технократ и реформатор
Ст. Райчевски. Възникване и развитие на македонските бежански културно-просветни и благотворителни братства в България (1878—1951)
Ив. Джамбов, С. Джамбова. Неизвестен ръкопис от писмо на акад. Тодор Павлов до Тодор Живков по македонския въпрос (документален разказ)
Ив. Николов. Македонският въпрос, югославизмът, османският патриотизъм и модерната антропология
Н. Аврейски. Съветът на Европа: от пропилени надежди към откриване и преоткриване на своята мисия
Р. Пенджекова-Христева. Архивистът като архитект и медиатор на колективната историческа памет
Х. Азис. Децентрализацията в България — същност, проблеми и перспективи за развитие
Език и литература
Г. Митрев. Употребата на етникони в тракийските земи
А. Джурова. Посланията на кирилицата
Д. Кенанов. Симеоновият „Златоструй“ — пътят към истината
Х. Трендафилов. Кратка княжеска хроника на Тудор Доксов
Ю. Великов. Свети Йоан Дамаскин, Теодор Абу Кура и ранният ислям
Н. Котова. Взаимовлияние восточной и западной книжных традиций в структуре Пересопницкого Евангелия
U. Schweier. Das Нежит-Amulett von Кърджали und die Rekonstruktion seines Textes
Хр. Тончева. Две кратки редакции на чина на свето богоявление
К. Венедикова. Надгробен надпис в чест на шейх
И. Илиев, М. Георгиева. За особеностите и мястото на станимашкия (асеновградския) говор от първата половина на XX век сред останалите български говори
Р. Стоянов. Еднокракият език
Т. Казанджиева. Българската съдба в три разказа на Ангел Каралийчев
З. Козлуджов. „Свещената книга“ в романовата структура на „Хайка за вълци“ от Ивайло Петров — релации и трансформации
К. Рикев. Християнското светоусещане в лириката на Атанас Далчев
В. Косик. Анекдот в системе общественных отношений: народ и власть
Т. Фёдорова. Перформативные высказывания в системе средств выражения семантики вежливости в русском языке (на примере ситуации просьбы)
Х. Бекир. Параметри на социалното функциониране на турския език в България
М. Жилиева. За Кипър с любов и малко носталгия
