Книгата е опит да се изясни същността на секуларизираната религиозност, с цел да се открои опасността от крайните и прояви: цялостното и приемане или категоричното й отхвърляне. Секуларното приемане на Бог като някаква „идея", която няма отношение към света и човека, е модернизирана форма на идолопоклонство - новата вяра в човекобога. Така е застрашено призванието за богоуподобяване, което е и причината за кризата на човешката идентичност - когато не знаем кои сме, не познаваме произхода си и не съзнаваме своето призвание. Налице е объркване и разделение сред самите християни, а нахлуването на ислямизма в Европа показа, че секуларизмът се оказва обш враг и на християнския, и на ислямския фундаментализъм. Естествен е стремежът към щастие, но то се оказва илюзорно, ако човек не носи у себе си любовта и Божия дух - тогава всичко се насочва срещу него. На ада, който богоборците сами творят на земята, в книгата се противопоставя задачата пред Църквата и вярващите: да се опитат да покажат пътя към намирането на изгубения смисъл на човешкия живот. Той не е в отхвърлянето или заклеймяването на секуларизираната религиозност. Пред изкушенията и ще устои само новият, завърнал се към себе си човек. В книгата е заложен интердисциплинарният подход - тя е „кръстопът" на различни дисциплини, като История на религиите, Психология на религията, Апологетика, Антропология, Социология (даже и Политология). Надявам се да бъде полезна и за интелигентния, но така самотен човек, който може да открие верния път към Бога, защото Христос съществува и за онези, които не вярват в Него. Клара Тонева

Книгата „Завръщане към отците“ на сръбския психиатър и богослов Владета Йеротич включва студиите за трима светии - Исаак Сирин, Йоан Лествичник и Марк Подвижник от гледна точка на душевните и духовните проблеми и потребности на съвременния човек. Авторът разглежда и тълкува човека холистично, цялостно, като психосоматично същество, като съзнателно полага огромни интелектуални и духовни усилия да изгради мост между различните брегове на човешкото съществуване и творчество, на психологията и богословието. Почувствал истинността на призива „Да се върнем към отците!“, д-р Йеротич покорно, но и креативно, го усвоява и се потопява в дълбините и мрака на вековете, където екзистенциално, а не филологически, се среща със светите Исаак Сирин, Йоан Лествичник и Марк Подвижник. Авторът не остава в миналото, а като разкрива, че всяко пътуване може да има две посоки, се връща, заедно със светиите, в нашето време. Целта на това пътуване е не безплодна гимнастика на ума, а срещата на миналото и настоящето в контекста на душевния и духовния живот на човека, където екзистенциалните въпроси на човешкото съществуване са свободни от времеви, пространствени, социални, културни и национални рамки.

Инатчо е момче от Аз-град, което е решено да намери Ти-град. Той е упътен единствено от съвета на царицата на Аз-град да поставя на първо място своето Аз. По какъв начин ще успее да стигне от Аз-град в Ти-град? С какви хора ще се срещне в тази толкова различна от своята страна? Каква полза ще принесе това негоно пътешествие за останалите жители на Аз-град, както и за нас? Да тръгнем заедно с него! Става дума за един път, по който могат да вървят малки и големи. Вместо карта и пътни знаци за своя маршрут ще използваме някои от словата на св. Паисий Светогорец.

Книгата е пръв опит в българската историография да се даде богословска оценка на комунистическата политика на репресии  спрямо Църквата,  както и  на причините и последствията от нея.  Християнското съзнание винаги е възприемало критичните исторически периоди като времена на изпитание на вярата. Вековното османско владичичество е един от най-тежките периоди в историята на България и българския народ. Но дори и то не може  да се сравни с опустошението, което  нанася върху християнската идентичност на населението на България продължилият едва половин век комунистически период в най-новата история на страната ни. Този период, започнал на  9.ІХ.1944  г. и завършил според формалните критерии  на 10.ХІ.1989  г., все още очаква своя сериозен прочит, осмисляне и оценка, без което не може да очакваме сериозен катарзис в българското общество. Настоящата книга е опит за такъв прочит и оценка.

• Книгата е посветена на милионите невинни жертви на комунизма и на хилядите новомъченици на Църквата.

Сред богословските дисциплини най-дискусионна е християнската духовност. Макар да присъства постоянно в живота на Църквата и на нейните членове, едва в наше време тя придобива научно-богословски статус, подобен на другите богословски дисциплини. В тази книга се опитваме да покажем многообразната проблематика в богословските търсения, отнасящи се до конкретния живот на християнина и се стараем да представим техните интерпретационни принципи. Идентичност и духовност е подходяща за всеки, който желае да внесе смисъл на своето земно съществуване. Дори да не е склонен да намери в него предела на очертаните тук перспективи. Но въпреки това е готов да потърси помощ от Църквата. Съдържание: Идентичност и християнство

1. Идентичността в социологическа перспектива
2. Идентифността във философията и логиката
3. Позиция на римокатолическата църква за идентичността
4. Църква и идентичност
5. Имаментни основни на духовния живот (Интегрална визия за човешкото битие)
6. Християнската духовност - най-яркото отражение на човешката идентичност
7. Православна християнска духовност: богословска дисциплина

 

Сборник с теми за кандидат-студенти по:

• систематическо и
• практическо богословие

Съставители: Димитър Киров, Иван Рашков, Любомир Тенекеджиев

Изследването е първи опит на православен богослов да представи обективно състоянието на мюсюлманката днес. Успоредно с това авторката заявява своята лична позиция към нея и към правата и уважението, които следва да придобие. Книгата отразява някои тънки нюанси на адаптиране на ислямските традиции към новия век, като напр.:

• страха от нарушаване волята на Аллах
• невъзможността жената да остане в старото си положение
• психологически оценки на поведението на жените, които не са подготвени за новите си роли и често се колебаят при избора си.

Съдържанието на книгата е оформено на кръстопътя на различни дисциплини като богословие, антропология и социология. Това определя и нейната насоченост към широк кръг читатели.

В традицията на Църквата тайнството брак е възприето като свещен съюз, даващ възможност на човека за пълноценна изява на вложените в него заложби. В условията на съвременното общество бракът и семейството са в разпад, а те са основното градивно ядро на обществото, на нацията, на държавата, които също са в процес на разложение. Авторът на тази книга изследва с изключителна задълбоченост и с най-дълбока проникновеност брака като тайнство, като „велика тайна'' (Ефес. 5:32). Защото съюзът на две личности - на мъж и жена, родени в различно време, при различни условия, с различни наследствени предразположения, с различни характери, темперамент, възпитание и т.н., и съединението им в едно неразделно есръхиндивидулно единство, в една свръх-лична величина е нещо свръх разумно /тайнство/. Такова е било разбирането за брака навсякъде през цялата история на човечеството. Най-ярък израз на тази концепция на теория и на практика е учението на Православната църква за брака. Книгата на православния автор включва три глави:

1. Бракът – естествено общение между мъжа и жената;
2. Мистично съдържание на тайнството брак;
3. Тайнството брак и човешката свобода.

Дълбоко задоволство би изпитал всеки разумен човек, мъж или жена, ако би имал воля да прочете с внимание, търпение и разбиране тази рядко назидателна и многополезна книга.

Авторът на "На тая земя уморена (Моите спомени 1876-1932)" Георги Добринович е една от най-колиритните личности в пантеона на най-достойни граждани на Видин - участник в националноосвободителното движение, доброволец в дружините на ген. Черняев, опълченец, околийски управител на Видин, командир на отряд при отбраната на града през 1885 г. Адвокат, посветил повече от 40 години на общественополезна дейност във Видин. Демократ, съучредител на Клуба на Народната партия и негов съпредседател. Видински депутат в три народни събрания (1884, 1888 и 1911) с голям принос за прокарването на железопътната връзка със София.  

Lorem Ipsum