Монографията „Грижа за страдащата душа“ не е учебник по християнска психология или психотерапия. По-скоро представлява опит за систематизиране, представяне и осмисляне на грижата за хората с душевни разстройства и психични заболявания в контекста на пастирското богословие.

Книгата разглежда психичните заболявания и душевните разстройства от гледна точка на пастирската психология и християнската психотерапия.

Според автора грижата на Църквата към човека винаги е била насочена към всички негови аспекти – душевни и телесни. Заради целосттана тези две части, когато боледува една от тях, страда цялото същество. Св. отци на Църквата са съзнавали ясно тази цялост и в своите творения са описвали до най-големи подробности съставните части на тялото и на душата, проблемите, които се появяват през живота на човека и начините, по които тази цялост може да се възстанови.