Изследването има за цел популяризиране на древния литургичен извор „Peregrinatio ad Loca Sancta” – „Поклонение до Светите земи” (от IV век), познат като “Peregrinatio Aetheriae”, “Itinerarium Egeriae” – „Дневникът на Етерия”, сред академичната общност – студенти, преподаватели и изследователи, както от областта на богословието, така и от други хуманитарни науки в страната и чужбина.
Съчинението дава ценни сведения за богослужението, народите и религиозните особености, географията, селищата и демографията по Светите земи в този период. Основният фрагмент от текста е първият известен Пътепис в историята на християнското поклонничество, съставен лично от поклонничка в Светите земи по време на нейното пътуване.
В края на ІV век Етерия предприема дълго поклонническо пътуване до Светите места в Йерусалим и изключително подробно описала последованията, използвани в Йерусалимската църква по отношение на богослужението, на Литургията, на празниците, на особеностите за празнуването на Пасха – Възкресение, Възнесение, Рождество Христово, практиката в служението на свещенослужебните и църковнослужебните степени, живота на монасите и техните общности, особеностите на Евхаристията и на свързаните с нея тайнства, предимно Кръщението, светите места, храмове и светилища, молитви и обреди.
Текстът на Дневника на Етерия съдържа 49 глави и се дели на две основни части. В първия раздел на Дневника – „Peregrinatio ad Loca Sancta“ хронологично се описват пътуванията на Етерия от Йерусалим към други места, засвидетелствани в Свещеното Писание – от Египет през Синай, в провинция Арабия, към Сирия и Мала Азия (глави: I-XXIII). Втората част „De operatione singulis diebus in locis sanctis“ представлява описание на богослужението в Йерусалим (глави: XXIV-XLIX).
