Авторът на "На тая земя уморена (Моите спомени 1876-1932)" Георги Добринович е една от най-колиритните личности в пантеона на най-достойни граждани на Видин - участник в националноосвободителното движение, доброволец в дружините на ген. Черняев, опълченец, околийски управител на Видин, командир на отряд при отбраната на града през 1885 г. Адвокат, посветил повече от 40 години на общественополезна дейност във Видин. Демократ, съучредител на Клуба на Народната партия и негов съпредседател. Видински депутат в три народни събрания (1884, 1888 и 1911) с голям принос за прокарването на железопътната връзка със София.  

Димитър Русев проследява и анализира рефлексията, която езотеризмът поражда в съзнанието на отделния човек, и начинът, по който се опитва да подчини неговото мислене, провокирайки екзистенциалните му личностни проблеми. Авторът използва широк спектър от методи на изследване, с които История на религиите борави, като изследва предмета от

• философска
• историческа
• психологическа
• и в най-голяма степен от богословска перспектива.

Книгата „Светогорецът“ предоставя на българския читател възможността да се запознае с един уникален автор, познат до този момент на вярващите християни в други православни държави. Необикновеното в личността му е това, че сам той - монах, сега подвизаващ се в пустинническа килия на Света Гора Атон, пише главните си произведения в художествена проза. Повдигайки завесата над „невидимите“ атонски старци, авторът ни среща със своя главен герой Светогореца, който е въплъщение на отеческа християнска любов и мъдрост, а животът му е  жива проповед  на евангелския живот. За своя герой монах Салатиил не открива много. Но казва, че е имал щастието да общува с много старци. Нищо чудно, че образът на Светогореца е така плътно изваян, жив и реалистичен. Личност, с която не искаш да се разделяш, по подобие на останалите герои от книгата... Книгата се чете на един дъх не само с интересния сюжет, характерен по принцип за притчите, и поднесен от майстор разказвач. Тя ни запознава отблизо с един съвършен образец на православното старчество, за което само сме чували – с един от така наречените „невидими старци“, които тайнствено обитават Света Гора Атон, без да се показват на никого.

В книгата "История на Средновековния свят - Том 2" историята на средните векове се разглежда като неразделна част от общата история на народите, а техния живот - като цялостен социален организъм.  

Трудът проследява събития, факти и обстоятелства, свързани с неизвестни или малко известни моменти от българската църковна организация по време на Втората световна война в два от църковните субекти в новоприсъединените земи в Беломорска Македония едновременно с провежданата политика на Царство България в тези територии. Темата предлага на вниманието на читателите различни аспекти на проблема от историческа и църковноправна гледна точка. Документирането на проследените събития в Драмско със сигурност ще провокира дискусия въпреки в повечето случаи категоричността на използваните архивни материали. В тази връзка Дилян Николчев се надява историческата пропаганда да отстъпи пред документираната памет, която максимално се е опитал да „улови“ и предаде в изследването си за тези, които се интересуват от присъствието на българските граждански, полицейски, военни и църковни власти в Беломорието по време на Втората световна война. В строго научно-преподавателски аспект изследването е ориентирано към лекционните курсове и програми на дисциплините „Устройство и управление на БПЦ“, „История на БПЦ“ (нова и най-нова църковна история) и „Съвременна история на България".

Книгата се появява за първи път през 1950 г. и не престава да се издава както по времето на комунизма, така и днес. Времената наистина са били трудни и тъкмо затова още по-високо следва да бъде оценен трудът на архимандрит д-р Николай (по-късно Макариополски епископ) и архимандрит д-р Серафим (Алексиев). Те съставят това просто и ясно изложение на свещената история на Стария и Новия Завет, на православния катехизис и богослужение. През изминалите десетилетия тази книга се превърна в класическа за нашата Църква. Поколения българи са прохождали във вярата с нея. Българската православна литература не познава друга книга, която да е претърпяла толкова много издания. Тя не е загубила своята актуалност и днес, поради което нейното последно издание запазва текста на първообраза, със съответните технически актуализации. В него илюстрациите са подбрани изцяло в стила на православната иконография, въз основа на класически византийски, светогорски, български, руски и други образи.

• В книгата кратко и ясно са преразказани основните събития от свещената история на Стария Завет. Следва разказ за въплъщението на нашия Господ Иисус Христос и предаването на Новия благодатен Завет, усвоен завинаги от Христовата църква чрез светите апостоли. Следващата част съдържа изяснение на богооткровените истини, изложени в Символа на вярата.
• Тук ще намерим въвеждане в смисъла на християнския живот, изявен в църковните Тайнства. Последната част е посветена на християнското богослужение. Показани са най-съществените черти на православния храм, на свещенослужителите и на отделните църковни служби, като ударението е поставено върху светата Литургия - сърцето на благодатния и тайнствен живот в Христа.

*** Книгата е насочена е към широк кръг читатели, но е подходяща и за курсовете по Православно вероучение, Свещено Писание, катехизис, богослужение и др. богословски дисциплини.

„Литературният сецесион: българската Belle Époque“ е първото монографично литературоведско изследване върху българския декоративизъм (началото на 20. век).

• Авторката излиза отвъд етнолитературния центризъм, показвайки феномена на българския сецесион в контактните му точки с европейския контекст.
• Изследването не визира единствено персоналиите – откроени са мотиви, художествени похвати и основни философски възгледи на литературната епоха, както и водещи концепции за изкуството, споделяни от българските автори, чиито високохудожествени текстове принадлежат на златната Belle Époque.

Книгата е опит да се изясни същността на секуларизираната религиозност, с цел да се открои опасността от крайните и прояви: цялостното и приемане или категоричното й отхвърляне. Секуларното приемане на Бог като някаква „идея", която няма отношение към света и човека, е модернизирана форма на идолопоклонство - новата вяра в човекобога. Така е застрашено призванието за богоуподобяване, което е и причината за кризата на човешката идентичност - когато не знаем кои сме, не познаваме произхода си и не съзнаваме своето призвание. Налице е объркване и разделение сред самите християни, а нахлуването на ислямизма в Европа показа, че секуларизмът се оказва обш враг и на християнския, и на ислямския фундаментализъм. Естествен е стремежът към щастие, но то се оказва илюзорно, ако човек не носи у себе си любовта и Божия дух - тогава всичко се насочва срещу него. На ада, който богоборците сами творят на земята, в книгата се противопоставя задачата пред Църквата и вярващите: да се опитат да покажат пътя към намирането на изгубения смисъл на човешкия живот. Той не е в отхвърлянето или заклеймяването на секуларизираната религиозност. Пред изкушенията и ще устои само новият, завърнал се към себе си човек. В книгата е заложен интердисциплинарният подход - тя е „кръстопът" на различни дисциплини, като История на религиите, Психология на религията, Апологетика, Антропология, Социология (даже и Политология). Надявам се да бъде полезна и за интелигентния, но така самотен човек, който може да открие верния път към Бога, защото Христос съществува и за онези, които не вярват в Него. Клара Тонева

Сборникът „Из историята на старозаветния библейски канон” е колкото учебно пособие по старозаветна исагогика (модул - Старозаветен канон), толкова и илюстрация на континуитет и обогатяване в рамките на една школа – Старозаветна библеистика. Новото тук е осъществяването на един добронамерен научен дебат между два основни момента, две различни епохи в изследванията на старозаветния канон – историята на канона (канонът като богословсколитературна величина) и идеята за канон (значението на Стария Завет като канон в Църквата и различните религиозни общества). Съдържание:

• Произход и значение на думата "канон". Боян Пиперов
• История и каноничност на старозаветния текст. Протопрезвитер Николай Шиваров
• ADDENDA. Нови тенденции в изследванията на старозаветния канон: консенс и противоречия. Протопрезвитер Николай Шиваров
• Прологът към книгата Премъдрост на Иисус син Сирахов и значението му за историята на старозаветния канон. Славчо Вълчанов
• POST SCRIPTUM. Славчо Вълчанов
• Прологът към книгата Премъдрост на Иисус син Сирахов. SUPPLEMENTUM. Ивайло Найденов
• Канонът на Стария Завет в Палестина и Александрия - един нов прочит на едноименната статия на Петер Кац. Ивайло Найденов
• Равинатът и Писанието. Ивайло Найденов
• Конфесионални различия в отношението към неканоничната литература на Стария Завет. Ивайло Найденов