Интересът към невербалната комуникация във все повече научни разработки не е случаен. Поради спецификата на този тип комуникация теоретичните разработки винаги изхождат от практиката и са ориентирани към нея. Настоящата работа се опира на конкретни наблюдения на речевото общуване в телевизионните публицистични предавания и въз основа на анализа на събрания богат архив се правят редица изводи с теоретично и практическо приложение. "Невербалната комуникация в телевизията" разглежда речевото съобщение като съвкупност от вербални и невербални компоненти. Следователно проучването на невербалните средства трябва да отчете тяхната обвързаност с вербалните и присъствието им в структурата на речевите актове. Този подход анализира невербалните средства не като отделна семиотична система, а "само като функционална част, подчинена на вербалния акт". За да се подчертае тясната връзка и подчинената функция на този тип невербални компоненти спрямо езиковата система, те се обозначават като паралингвистични. "Невербалната комуникация в телевизията" изследва невербалните (паралингвистичните) средства в публицистични телевизионни програми на български език, независимо дали компенсират или синхронизират вербалното изказване, но задължително включени в израза. Невербалната комуникация в телевизията се ограничава до описанието и анализа на паралингвистичните кинетични средства, включващи жестове, мимики, телодвижения, които са част от вербалното съобщение и са пряко свързани с речевото взаимодействие. Разглеждат се две групи паралингвистични средства:

1. Употреба на паралингвистични средства при вербални изказвания със "служебни" функции:

• за реализиране на речевия етикет;
• за поддържане на контакта (пр. запълване на паузи при затруднение, речеви грешки и корекция и др.);
• за прекъсване на контакта;
• за привличане на вниманието;
• за смяна или потвърждаване на комуникативните роли (даване или вземане на думата);
• за проверка на канала и кода (за "удостоверяване" на възприемане и разбиране);
• за структурно оформяне на изказването (в рамките на изказването).

2.  Участие на паралингвистичните средства в изграждането и развитието на "същинските" изказвания (с компенсираща или синхронизираща функиця).