Страхът е болестно състояние. Религиозното население няма страх, тъй като вярва, че нищо на този свят не става без знанието на Бога. Големият проблем тук е дали този Бог, в Когото вярват, е истинският Бог и ако е истинският – дали те Му служат така, както Той иска! Проф. Дечко Свиленов изтъква факт, който малцина са забелязали: в средата на м. януари т. г. почти цялото възрастно население на Бергамо и околностите му е било ваксинирано срещуКо менингит-С (имунизация, която по принцип не се извършва в Италия); в резултат мнозина са получили усложнението на Гилиан-Баре (парализа на мускулатурата на дихателните пътища) и… масово – инфектиране с корона-вирус, при това – смъртоносно… Авторът изнася и драстичните противоепидемични мерки, които смята за правилни и дали добри резултати. Но се отнася критично към преиграването от страна на медиите: “Поне 90% от информационните бюлетини се отнасят до коронавируса. Положителното е, че хората придобиват представа относно мащабите на разпространението, но не всички информации отговарят на истината; това е причината за нарастване на страха, който преминава в паника. Такава е картината в света и до днес.” Авторът разглежда не само генезиса и разпространението му по света, но и начинът на протичане (80% са с лека грипоподобна или дори никаква симптоматика; само 13% – тежки, с развитие на пневмония и задух; смъртността не надвишава 2%. Изнъква се, че от дълбока древност пандемия се появява на всеки 100 години и изброява и по-важните от тях:

• чума (1320 г.),
• вариола (1520),
• бубонна чума (1720),
• холера (1820);
• испански грип (1920).