Ботев в спомените на съвременниците си. Том 1-2. Събрал и изследвал Стефан Каракостов. Издание 1977 г., твърди корици, Т. 1 – 720 стр., Т. 2 – 589 стр., със снимки.

1-ви том обхваща всички известни мемоари и писма на онези, които са познавали, дружали и работили с Христо Ботев. Много от тези спомени се печатат за първи път.
Основната задача на тези извори, подредени по години, месеци и дни, е да ни открият как се е формирал според съвременниците му Христо Ботев. Едновременно с това те да бъдат подложени на историческа проверка.
Затова се проследяват всички извори за родното място на Ботев, забележителните педагогически, филологически, полемически и ораторски способности на неговия баща, ролята на неговата майка. Учението в Одеса в гимназията и Новорусийския университет като волнослушател ни открива нови страници от живота на Ботев. Делото на Раковски превърна Ботев по негови думи в „пропагандист“. Революционна Одеса и Задунаевка сближиха Ботев с руското революционно движение.
Спомените ни разказват за живота на Ботев в Гюргево, Букурещ, Браила, срещите с Левски, революционната му дейност в Александрия и Исмаил. За първи път се откриват нови страници за първата българска комуна в Галац и нейния първи секретар Христо Ботев. Тази дейност Ботев заплаща с арестуване, хвърляне в затвор и подвеждане под следствие.
Много от мемоарите разказват, за редакторската и творческата дейност на поета и публициста. Специална глава е посветена на връзките на Ботев с руската революционна демокрация и европейското революционно движение. След Парижката комуна у Ботев назряват нови комунарски черти.
Съвременниците ни откриват нови страници от живота на Ботев и допълват цялостната картина на неговата личност до 1875 година.

2-ри том обхваща всички спомени и писма на съвременници, които разказват за подготовката и въоръжаването на четите в 1875 и 1876 г., завладяването на Радецки, похода и сраженията на четата.
Поместени са много материали, особено около подготовката на въстанието във Враца.
Специално се разглежда отношението на европейската дипломация и печат към четата на Христо Ботев, превърнала се в световно събитие. Отделено е място и на ролята на турското султанско разузнаване. Проучени са изворите за лобното място на Ботев.
Спомени и документи хвърлят обилна светлина върху полицейските следствия и двата процеса над Ботевите четници в София и Русе. Предадени са и всички спомени на Ботевите четници в техните редакции от различни години и са поставени на проверка с оглед па историческите извори.
Последната глава съдържа спомените на семейството на Христо Ботев след Освобождението на България — на майка му Иванка Петкова, жената на Ботев — Венета, на братята му Стефан и Кирил,
на доведения му син Димитър Рашев и спомените на дъщеря му Иванка Ботева.
Систематизирани по години, месеци и дни, спомените очертават личността, идеите, публицистиката и поезията на Ботев, как тя е била възприемана още докато Ботев е бил жив, какво влияние е оказала върху съвременниците си и как заживява в мемоарната и епистоларна епопея за великия поет и революционер, за да се превърне в една биография, разказана от тези, които са го познавали.
„Ботев в спомените на съвременниците си“ се посвещава на стогодишнината от героичната смърт на великия поет и революционер.