В: Годишник на Духовната академия "Св. Климент Охридски", София,  1966-1967

Издава се по инициатива на Е. Иванов, М. Илерт и И. Найденов като част от научната монографична поредица „Eastern Church Identities” (Brill – Ferdinand Schöningh, Berlin/Paderborn 2021, ISSN 2628-9741). Научна редакция: П. Шрайнер, И. Христов, Е. Иванов Езикова редакция и корекции: Х. Хибер, С. Бигам, Е. Иванов Сборникът е съвместен проект на Методиевия център в Елванген, Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”, ЕКД Хановер и научната редколегия на „Eastern Church Identities”. Научните публикации са от областта на медиевистиката, църковната история и археология, средновековната философия, старозаветната и новозаветната библеистика, литургиката, християнското изкуство, славянската палеография и архивистика. Авторите са утвърдени учени в България и чужбина. Текстовете и илюстрациите към тях се публикуват за първи път и съдържат неизвестни или малко известни свидетелства за живота и делото на св. св. Кирил и Методий, техните ученици, както успешното продължение Кирило-Методиевското дело в България.

"Optimism and Pessimism in the Old and New Testaments" - a Dissertation presented to the Board of University Studies of the Johns Hopkins University for the Degree of Doctor of Philosophy, 1900 Възможно е отпечатване в книжен формат на цена от 15 лв.  

Lorem Ipsum

Библия, сиреч книгите на Свещеното Писание на Ветхия и Новия Завет.

• Синодално издателство, 1991 г.

Lorem Ipsum

Евтимиевият служебник е богослужеба книга, преведена от гръцки на среднобългарски език от св. Патриарх Евтимий Търновски. Съчинението е превод на Диатаксиса (указание относно богослужебния ред за правилно отслужване на св. литургия)  на константинополския патриарх св. Филотей І Кокин (ок. 1300-1377/78). Неговият Диатаксис започва с духовно напътствие към свещеника, който ще отслужи св. Литургия, детайлите относно влизането на свещеника и дякона в олтара, тяхното обличане, извършването на проскомидията и отслужването на Златоустовата литургия от един свещеник и един дякон. Св. Филотей го написва докато е игумен (пролетта на 1342 г. – юни 1345 г.) във Великата лавра на Света гора на основата на атонските монашески традиции, но е насочен към цялото духовенство - както черно, така и бяло. Очевидно св. Патриарх Евтимий го превежда наскоро след това. След Диатаксиса Служебникът съдържа Литургията на св. Йоан Златоуст, Литургията на св. Василий Велики, Литургията на Преждеосветените дарове и няколко допълнителни молитви. Евтимиевият служебник е запазен в три преписа (един пергаментен свитък и два кодекса) от края на ХІV век., два от които се намират в Зографския манастир (пергаментен свитък № 103 и кодекс № 46), и един в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ под № 231). Трите малко се различават помежду си по състав, но всички съдържат молитвената бележка „помяни, Господи, патриарха кира Евтимиа, сиа написавша“. Приложеният тук ръкопис се идентифицира като Евтимиев служебник (НБКМ №231) от 80-те години на XIV в., 84 л. хартия, 185 х 130 мм, среден търновски обработен полуустав (на места и попгерасимово писмо), писан от няколко ръце. На л. 1–13 се намира Диатаксисът на патриарх Филотей Кокин след което е поместен текстът на трите литургии (Златоустова - от л. 14а, Василиева - от л. 35б, Преждеосвещена - от л. 58а). На л. 8а е поместен диптихът на българската църква, където се споменават източните патриарси - вселенски, александрийски, антиохийски и йелусалимски, като на второ място след вселенския стои името на Патриарх Евтимий: „Евтимиу пресвятейшому патриарху тръновскому и вьсемъ блъгаром“. За втори път името на патриарха се среща на (л. 51б): „помяни, Господи, патриарха кира Евтимиа, сиа написавша“. На същия лист има и приписка с тескт: „помяни, Господи, попа Герасима“.

Студията "Една страница от историята на сръбската пропаганда в епархиите Дебърска и Велешка през 1907-1911 год. Издирвания, документи и статистика" разглежда сръбската пропоганда в Македония в старо и по-ново време.

В Годишник на Софийския университет "Св. Климент Охридски" Богословски факултет, Том 1, 1993

Книжката "Житие на светите Кирил и Методий" е съставена  от Анастас Поппетров Гранитски (1825-1879) и издадена през 1865 г. от търновеца Петър Стоянов в печатницата на Стефан Расидеску в Букурещ. Включва два раздела:

1. Житіе на святаго Кирилла и Меѳодіа Сказаніе За житїе-то на прѣподобны-тѣ отцы наши Меѳодїѧ и Константина, нарѣченнаго Кырилла, Епископы Моравскы, учители Славѧнскы, праздникъ въ аι (11) день Маїѧ (Списано от разны источницы)
2. Писменни-тѣ имъ трудове

Студията "Извори за музикалната култура на средновековна България: опит за систематизация" представя музикалния живот на средновековна България. Целта на автора е да даде общ поглед на музикалните прояви на прадедите ни. Служи си с цитати, които ни разкриват музикалното изкуство на средновековна България. Тия музикални прояви ни убеждават в будното музикално чувство на българина, който обича музиката и чрез нея изявява своите най-съкровени чувства, мисли и тежнения.

"История на древния Изток" е книга за един от тези периоди от световната история, когато най-напред се осъществило се осъществило разлагането на родовообщинния строй, появила се частната собственост и се осъществил преходът към класовите форми на обществен и държавен живот.  В страните от древния Изток били създадени най-ранните в историята на човечеството постижения в областта на културата. Те оказали значително влияние върху културното развитие на Гърция и Рим, откъдето впоследствие станали достояние на европейските народи. Историята на древния Изток представлява своеобразен най-ранен етап в историята на стария свят като време на поява и развитие на първата класова обществено-икономическа формация - робовладелската. Наиеманованието Изток е от гръко-римски произход и за древните класически народи то е имало  предимно географско значение, тъй като по отношение на Гърция и Рим обществата от този район се намирали по посока на изгрева на слънцето. За историческата наука терминът "древен Изток" се приема понастоящем не само като етап на робовладелската обществено-икономическа формация. Той има също географско и културно-историческо съдържание и обикновено служи за обозначаване на страните с най-стари цивилизации, които възникнали на Изток и които непосредствено хронологически и духовно са предшествали гръко-римския свят. Страните от древния Изток били разположени върху обширни територии в пределите на два континента - Азия и Африка. Древноизточният свят не заемал цялото това пространство, а обхавщал предимно поречията на големите реки и морските крайбрежия, както и някои други райони, където имало по-благоприятни условия за живот. Възникването на най-ранните общества по тези места се обяснява до голяма степен с влиянието на природните условия върху историческия процес. Има изследвания, които доказват, че за древния свят влиянието било обратнопропорционално на развитието на производителните сили, толкова по-силно географската среда влияе на обществото за по-нататъшното му развитие и обратно. От научна гледна точка е неприемливо да се говори за начало на историята на древния Изток и неговата култура. Подобен момент в текста на В. И. Авдиев естествено не е застъпен, но би следвало да се отдели внимание на принципа за началото на изучаването на многобройните народи, общества и държави. За крайна граница на историятеа на древния Изток обикновено се приема краят на IV в. пр. Хр. и по-точно времето на завоеванията на Александър Македонски, когато през 330 г. пр.н.е. и по-точно времето на завоеванията на Александър Македонски, когато през 330 г. пр. Хр. се слага край на самостоятелното развитие на древноизточния свят, обединен в рамките на огромната персийска монархия. Тази граница не се отнася за обществата от Индия и Китай, които се развивали самостоятелно по други пътища и към първите столетия на новата ера достигнали до форми на ранен феодализъм.

Религия, ценности, ортогоскалност: религията и науката в 21 век. Международен тематичен сборник

Дипломната работа е една нелека задача за всеки студент, който завършва. Освен че трябва да напише обширен текст, студентът трябва сам да избере темата, да направи изследване, да събере материали и да представи по най-интересен начин своята теза. Важно е и как ще бъде защитена работата. Оказва се, че това е трудоемък процес, който изисква време, съсредоточаване и не на последно място достъп до информация и набор от познания. Книгата "Как се пише дипломна работа" ще ви даде отговор на:

• какво представлява дипломната работа;
• как да изберете темата и да разпределите времето си за работа;
• как да организирате търсенето на необходимата литература в библиотеката;
• как да подредите материалите, които сте намерили;
• как да оформите на практика писмената си работа.

Кратко описаніе на Светата и преславна гора Атонска: Издава са втори пѫтъ за полза та на общежителныѧ Хилендарскый мънастыръ въ Света гора Поправено отъ А. П. Гранитскаго. Русчюкъ. Печатницѫтѫ на Дунавскѫтѫ область. 1867.

Lorem Ipsum

Yearbook Insurance and Tort Law, European Tort Law 2005, pp. 614 - 649

Lorem Ipsum

В: Годишник на Духовната академия "Св. Климент Охридски", София, т. XII (XXXVIII), 1, 1962-1963    

Авторът представя различните пътища, които пастирът трябва извърви като проповедник, възпитател и свещенослужител в Божията църква. В студията:

• Възпитател от амвона
• Възпитател от светия олтар

В: Годишник на Духовната академия "Св. Климент Охридски", София, т. VII (XXXIII), 3, 1957-1  

Измежду писмените извори за миналото на българския народ на първо място стоят така наречените първобългарски или прабългарски надписи. С това название се означават тези домашни писмени паметници, съставени на гръцки, прабългарски или старобългарски език, които произхождат от първобългарския период на Първата българска държава и са дело на онова неславянско племе, което е основало тази държава. Прабългарските надписи съдържат ценни и автентични сведения за държавното и военното устройство у прабългарите, за техните строежи, за политическия им мироглед и за отношенията им с Византийската империя. Те разкриват неизвестни страници от историята на Първата българска държава и представят същевременно главният и сигурен извор за езика на прабългарите. Изложението започва с въвеждаща глава за епиграфиката като наука, с нейните цели, задачи и методи, за да се надникне, така да се каже, в лабораторията на епиграфската дейност. В популярното издание авторът е направил отстъпление от досегашната употреба на термина „първобългарски” в полза на неточния „прабългарски”, понеже той е по-известен на широката публика. От обширната литература върху нашето минало и по-точно за прабългарските надписи са отбелязани само някои по-важни съчинения, в които любознателният читател ще намери подробни указания. Надявам се, че тази книга ще запълни една празнина в нашата научно-популярна книжнина, особено чувствителна пред настъпващата 1300-годишнина от основаването на българската държава. ОТ АВТОРА

В "Речник на близкозвучащите думи (паронимите) в българския език" са представени често срещащи се в българския език пароними — думи, които поради сходство в звуковия състав, а при някои и поради близост в значенията им може неправилно да бъдат употребени в речевата и писмената практика, като вместо точ­ната дума се използува друга близка по звуков състав дума. Всяка от речниковите единици е подробно представена — с граматична характеристика, произход, тълкуване, употреба на думата в текст или във фраза. Предлаганият речник е първото по рода си издание у нас. С големия си лексикален обхват той ще бъде полезен за ученици, студенти, журналисти, за изучаващите български език, за всички, които желаят да повишат своята езикова култура.

Студията разглежда някои практики в римокатолическото богослужение като за пример дава техните съответствия в православната литургия. В: Годишник на Духовната академия "Св. Климент Охридски", София, том XX (XLVI)