Аристотеловите "Аналитики" заемат особено място сред философсата класика. Те принадлежат към текстовете, упражнили най-продължително и трайно влияние върху европейската мисъл. Значението им не се ограничава само единствено в сферата на философията и на философското образование. Тук се залагат основите на класическата логика и методология на науката. В продължение на повече от двадесет столетия те провокират философските търсения и изследователския дух. Томът съдържа За тълкуването и Първа аналитика, както и коментари върху тях.

• Превод, предговор, коментар и библиография Иван Христов

 

Дълго време човекът е живял със самочувствието на единственото съзнателно същество във Вселената. Но развитието на науката нанася тежки удари по това самочувствие, най-силният и болезнен от които идва от Фройд и неговото учение. Науката поддържа, че психичното у човека е еднозначно на неговото съзнание. Но Фройд стига до извода, че това не е така. Той сравнява психиката с айсберг, при което съзнанието е като неговата видима част, а огромната му подводна част е сферата на несъзнаваното. "Оказва се, пише Фройд, че човешкото "аз" не е стопанин в собствения си дом". Поради това съзнанието следва да се смъкне от илюзорния пиедестал на господар в човешкия живот. А това е тежък удар по самовлюбеното човечество.