"Апокалипсисът" на свети евангелист Иоан Богослов е последната книга от Свещеното Писание. Това е краят на Библията, който съдържа в себе си описание на завършването на истоическия свят и бъдещето на Христовата Църква в пределите на историята. Тази книга е за имащото да става, онова, което трябва да стане скоро (1:1). "Откровението" е книга за цялата световна истоия като велика трагедия, изложна в символи и образи. Библията има своите исторически книги за участта на избрания народ. Това именно е свещената история, посветена на строителството на спасението. Съдъжанието им обаче не включва в себе си онтологическата пълнота на историята и нейния край. "Откровението" представлява пророчествуване за края. Мярата и начинът на възпиемане на Апокалипсиса се определя от личното духовно състояние на пристъпващия към него, от личното му откровение, от особената призваност за това. Пророческата книга изисква за себе си и прооеско отношение и възприемане. Затова от всички многоислени тълкувания с най-голям авторитет в Църквата се ползва трудът на свети Андей, архиепископ Кесарийски, който търси ключа към азбирането на Апокалипсиса преди всичко в самото Свещено Писание: в пророеските книги на Ветхия Завет, където се рисуват някои обрарзи на бъдещата уаст на Ветхозаветната и Новозаветната Църква, а също в Евангелиягта и Апостолските послания. Освен това свети Андей се осланя на трудовете на девните свети отци.