Към богомилското учение никога не е изгубван интерес от учени историци, богослови и философи. Не рядко това учение се представя като „алтернативно християнство“ или като „чисто, истинско християнство“, за разлика от учението на „официалната“ Православна църква. В апологетичен дух авторът на "Богомилското учение - антихристиянска и антисемитска доктрина" полемизира с тезата на доц. Веселина Вачкова, изразена в книгата и „Богомилската алтернатива“, че богомилското учение е „изключително спиритуализирано българско християнско движение“.

  Проблемната област и изследователското поле на предложения труд: "Византийски източници за исляма. Том 1", както и резултатите от изследването, допринасят за обогатяване на научните изследвания в областта на съвременната литургична и мисионерска дейност на Църквата като осветляват редица важни и актуални теми от пастирско и апологетично естество, както и въпроси на междурелигиозните отношения. Авторът обръща специално внимание в своя труд, като аргументира своята теза последователно и убедително, на необходимостта в съвременната литургична практика на Православието да се проучат и адаптират познатите от богослужебната традиция и практика специален „чин за прием на сарацини“ в лоното на Църквата и други извори. Практическите изводи от изследването имат важно значение за църковната практика на оглашение и извършване на тайнството кръщение с оглед на особеностите в съвременния културен контекст, както и за изясняване на редица свързани с този въпрос литургични, канонични и пастирски въпроси. В книгата:

• Чин за прием на Сарацини (исторически и литургико-каноничен анализ)
• Томос на Константинополския събор от 1180 г. против Мохамед (историко-догматичен анализ)
• Против Мохамед (Сравнителен анализ)