В книгата „Архиепископията-манастир в Плиска“ на Павел Георгиев и Стоян Витлянов задълбочено и детайлно са разгледани и анализирани археологическите разкопки на Княз-Борисовата Голяма базилика с манастира около нея в Плиска. Успоредно с многото нови наблюдения и резултати в книгата са включени и всички данни, добити по археологически път от изследователите на Руския археологически институт в Константинопол, Археологическия институт и музей при Българската академия на науките и неговия филиал в Шумен. По такъв начин книгата е и първо цялостно проучване на този забележителен в много отношения пръв старобългарски манастир.

Теренните проучвания на манастирския ансамбъл са значителен по време отрязък от 100-годишните разкопки в първата ни престолнина и по безспорен начин отразяват картината на нейното археологическо разкриване и изучаване.

Сериозно достойнство на книгата е, че при разглеждане и анализиране на проучените в нея паметници са използвани голям брой успоредици от Византия и Християнския изток от IХ-Х в. Особено важни са изводите на авторите, че манастирът е не само религиозно средище, но е и първостепенен книжовно-просветен център на Първото българско царство през IХ-Х в. Правилно е осветлена и неговата роля като място на Първата българска архиепископия и на интензивен книжовен и писателски труд на първите следовници на Кирило-Методиевото дело в България.