"Патeричните разкази в българската средновековна литература" представляват творби, свързани пряко или косвено с живота на монасите. Те са създадени през периода ІV - VІІ в. на гръцки и на латински език като съставна част от няколко сборника, носещи наименованието патерици, или отечници.
У нас патериците са преведени още в най-ранния етап от развитието на старобългарската литература - периода до ХІІ в., но са предмет на особено внимание и през ХІV в.
Разпространението им продължава интензивно и през време на одманското владичиство. Тогава те преминават през популярните дамаскини, за да стигнат до ръкописните сборници, писани от един закъснял разпространител на средновековните литературни произведения през ХІХ в. - даскал Тодор Пиродпски.
