След Критиката на чистия разум, излязла в 1781 г. Критиката на способността за съждение е единственото съчинение, което е занимавало Кант също така продължително, и то най-вече с оглед на проблемите на естетиката.

Отделно и независимо от тези проблеми Критика на сподобността за съждение изследва проблемите на органическия живот. Основната проблема и на трите Критики на Кант се съдържа във въпроса: Как са възможни априорни синтетични съждения? В Критиката на способността за съждение този въпрос се отнася до априорните принципи на естетическата преценка на красивото и възвишеното в изкуството и природата, а след това и до априорните принципи на логическата преценка на природата. Според това Кант говори поотделно за критика на естетическата способност за съждение и за критика на телеологическата способност за съждение. През периода преди Критиката на чистия разум той е бил все оше много далеко от схващането на естетиката, което намираме в Критиката на способността за съждение. Едва след изследването и разработката на проблемите на Критиката на чистия разум и след това и на тези на Критиката на практическия разум за Кант става ясно, че естетиката на времето с психологическата разработка на нейните емпирични критерии за преценка на красивото и възвишеното не може да обясни логическата структура на съждението на вкуса. С мисълта за необходимостта от една критика на вкуса в трансцендентален смисъл той идва и до необходимостта от едно чисто философско разглеждане на нейните проблеми — от една философска естетика.