Знанието и вярата са основни мотиви в събраните тук статии. Те са разгледани не като враждебни сили - в оня смисъл, в който ги срещупоставят в науката и религията - а като моменти на нашето познание, в което няма обективно знание, без упора във вярата, нито има вяра, изпразнена напълно от обективно знание. Това взаимоотношение между знание и вяра е особено решаващо за философията, която почива еднакво върху изискванията на разума и потребностите на сърцето. Във философията тъкмо човек застава срещу света и живота с целокупната си личност, увличайки в едно единство прозренията на разума с нагласата на чувствата и импулсите на волята. Тук знанието и вярата вървят заедно като прояви на едно и също съзнание, което чрез вярата предчувства скритите сили на света и живота, а чрез знанието изяснява тези предчувствия и овладява тези сили. По тази причина, основната мисъл, която - различно подчертана - се връща във всички статии тук, е че единството на знанието и вярата е всъщност единство на личността и че философията, която търси истината за света и смисъла на живота разрешава най-накрая човека.