Книгата "Православно църковно право" е публикувана за пръв път в съседна Сърбия през далечната 1890 г. и малко след това е преведена на немски, руски и гръцки. На български език преводът на книгата е направен от протодякон Иван Стефанов и е публикувана през 1904 г. Настоящото фототипно издание на значимия и досега изследователски труд на епископ Никодим Милаш е продиктувано от няколко причини. Първата от тях е, че в църковно-правната ни изследователска традиция все още липсва систематизиран и задълбочен курс по Църковно право на български език. Към настоящия момент книгата е библиографска рядкост и в България се срещат единични запазени екземпляри, с които трудно може да се работи. През годините тя е била и остава основно пособие не само за преподаватели, студенти и семинаристи, изучаващи Православно църковно право, но продължава да е и основно пособие за епископите, свещениците и миряните в нашата църква по църковно-правни въпроси, защото дава ценни сведения за развитието и прилагането на Църковното право до началото на ХХ век. Не трябва да се пропуска и фактът, че този курс по Църковно право винаги е имал санкцията на Светия синод на Българската православна църква, като основен източник по въпроси от каноничен характер. По тази причина и инициативата за нейното преиздаване дойде от страна на Софийската Света митрополия. Църковното право на Православната църква е специализиран дял от богословието, което изисква от хората, занимаващи се професионално с него да имат много добри познания не само в областта на каноните, но и на тяхното приложение в практиката на църковния живот. В тази насока изследователският труд на епископ Никодим Милаш е особено полезен. Както при публикуването й през 1904 г., така и днес, все още не е изчезнала необходимостта от едно задълбочено ръководство на български език, което систематично да разглежда проблематиката, свързана с основни църковно-правни въпроси. На първо място книгата дава ценни сведения за източниците на църковното право. Специално внимание е отделено на Свещеното Писание и Предание, като източници на църковното право, както не е пропуснат и въпросът за развитието и значението на църковното законодателство и обичайното право като такива източници. Подробно са разгледани и въпросите за устройството и управлението на Православната църква, предвид нейната същност като Богочовешки организъм. Не е подмината без внимание и проблематиката за подготовката и ръкоположението на свещенослужителите, както и за същността и правомощията на църковния съд, въпроси, с които всеки ден се сблъскват не само представителите на църковната йерархия на Православната ни църква, но и хората, които научно изследват и разработват тези въпроси. Не на последно място в „Православно църковно право“ на епископ Никодим Милаш систематизирано и задълбочено са разгледани въпросите за църковния брак, които интересуват както свещенослужителите, така и миряните. Така например в книгата намират място въпросите, свързани с различните видове родства, препятствията за сключване на църковен брак, както и за разтрогване на същия. Църковният брак е едно от житейските събития, което е в центъра на християнския живот. Въпроси от рода - кой има и кой няма право да сключи църковен брак, кои са препятствията за пристъпване към тайнство „Брак“  и допустим ли е църковният развод - винаги са вълнували и ще продължат да вълнуват православните християни. Не по-малко важен е и въпросът за сключване на църковен брак с инославни християни и иноверни вярващи. Всички тези въпроси намират място в монографията по православно църковно право на епископ Никодим Милаш.