Des Hl. Johannes von Damascus Ἔκθεσις ἀκριβὴς τῆς ὀρθοδόξου πίστεως in der Übersetzung des Exarchen Johannes

Monumenta linguae slavicae dialecti veteris: Fontes et dissertationes

TOM. XIV (V, 2)

Editores: Rudolf Altzetmüller, Linda Sadnik, Eckhard Weiher

Lorem Ipsum

Измежду писмените извори за миналото на българския народ на първо място стоят така наречените първобългарски или прабългарски надписи. С това название се означават тези домашни писмени паметници, съставени на гръцки, прабългарски или старобългарски език, които произхождат от първобългарския период на Първата българска държава и са дело на онова неславянско племе, което е основало тази държава. Прабългарските надписи съдържат ценни и автентични сведения за държавното и военното устройство у прабългарите, за техните строежи, за политическия им мироглед и за отношенията им с Византийската империя. Те разкриват неизвестни страници от историята на Първата българска държава и представят същевременно главният и сигурен извор за езика на прабългарите. Изложението започва с въвеждаща глава за епиграфиката като наука, с нейните цели, задачи и методи, за да се надникне, така да се каже, в лабораторията на епиграфската дейност. В популярното издание авторът е направил отстъпление от досегашната употреба на термина „първобългарски” в полза на неточния „прабългарски”, понеже той е по-известен на широката публика. От обширната литература върху нашето минало и по-точно за прабългарските надписи са отбелязани само някои по-важни съчинения, в които любознателният читател ще намери подробни указания. Надявам се, че тази книга ще запълни една празнина в нашата научно-популярна книжнина, особено чувствителна пред настъпващата 1300-годишнина от основаването на българската държава. ОТ АВТОРА

Lorem Ipsum