Зигмунд Фройд (1856–1939), един от най-прославените учени на XX век, прекарва живота си като професор и психотерапевт във Виена, разработвайки теорията и практиката на психоанализата. Умира в изгнание в Лондон, където е принуден да емигрира след завладяването на Австрия от хитлеристка Германия.

• Психоанализата е революционна за времето си теория за психичния живот, разкрила съществуването на несъзнавана психична дейност. Нейната поява променя коренно дотогавашните представи за човешката психика.
• Едновременно с това Фройд разработва и метод за изследване на психиката и за лечение на психични разстройства, с което поставя началото на психотерапията.

През зимните семестри на 1915/1916 и 1916/1917 г. Фройд изнася двайсет и осем популярни лекции върху психоанализата пред широка аудитория във Виенския университет. В следващите години той доразвива своята теория и през 1932 г. написва още седем лекции, които отразяват новото в нея. Този том обединява двата цикъла лекции. Четенето им не изисква предварителни познания, те са поднесени достъпно и увлекателно и представляват може би най-подходящата първа стъпка за всеки, който иска да се запознае с психоанализата.

Книгата "Детската душа" разглежда основните положения на психоанализата в по-ранните и по-късни формулировки, дадени от Фройд:

• откриване на несъзнателното;
• неврозите;
• съдържанието на съня и тълкуване на сънищата;
• съзнание и несъзнание;
• цензурата;
• детската сексуалност;
• нарцисизмът и несъзнанието;
• човешкото Аз;
• То, Аз и Свръх Аз.

 

Тематичният сборник от произведения на Зигмунд Фройд излага в хронологичен план развитието на психоанализата. Включени са важни за осмислянето на психоанализата творби като:

• "Към историята на психоаналитичното движение";
• "Автобиографията" на Фрод
• Заключителните очерци по психоанализа.

Книгата може да представлява интерес за философи, психолози, медици, юристи (с частта за приложението на психоанализата в разкриването на несъзнаваните мотиви на престъпленията) и особено за тези, които тепърва са решили да навлязат в идейното богатство на психоанализата.

Lorem Ipsum

Дълго време човекът е живял със самочувствието на единственото съзнателно същество във Вселената. Но развитието на науката нанася тежки удари по това самочувствие, най-силният и болезнен от които идва от Фройд и неговото учение. Науката поддържа, че психичното у човека е еднозначно на неговото съзнание. Но Фройд стига до извода, че това не е така. Той сравнява психиката с айсберг, при което съзнанието е като неговата видима част, а огромната му подводна част е сферата на несъзнаваното. "Оказва се, пише Фройд, че човешкото "аз" не е стопанин в собствения си дом". Поради това съзнанието следва да се смъкне от илюзорния пиедестал на господар в човешкия живот. А това е тежък удар по самовлюбеното човечество.