Lorem Ipsum

"История на епохата на Новия Завет" проследява един дълъг исторически период от близо две хилядолетия (XVIII в. пр. Хр. - II в. сл. Хр.), който обхваща цялостното развитие на традицията на древния юдаизъм - от времето на старозаветните патриарси, през периода на завръщането от вавилонския плен и възстановяването на храма до епохата на елинизма и римското господство в Палестина, когато живее Христос и възниква ранната Църква. Авторът поставя основните събития от библейската история не като голи исторически факти, а като осмислени в в цялостния контекст на старозаветната педагогия, чрез която Бог ръководи Своя избран народ и го подготвя да поеме Месия. Историята на епохата следва определен хронологичен порядък, но има и за цел преди всичко систематично представяне на

• културната,
• религиозната и
• социалната рамка,

в която се движи библейското повествование.

Настоящото изследване е опит да се установят някои дати от живота на Иисус Христос. Желанието на автора е този труд да послужи като хронологична рамка, в която да могат да се поставят събитията на Неговия земен живот и служение. За съжаление, по този въпрос често съществува неяснота. Причините са две:

• в евангелията липсва последователност от конкретни дати. И това е съвсем разбираемо. За евангелистите (както и за другите писатели от онова време) е важно да опишат делата и да предадат думите на своя божествен Учител. Те не се интересуват от това, кога те се случват или са казват.
• има голямо различие в мненията сред учените относно хронологичните сведения в евангелските вести за живота на Иисус Христос. В съвременната библеистика се забелязва тенденцията по-скоро да се изостави усилието, отколкото да бъде направен опит да се конкретизират тези вести. Както и да се прецени дали те биха могли да представят една смислена хронологична система от всички събития.

Ако се придържаме към историко-граматичното тълкуване на Свещ. Писание на Новия Завет, то би следвало да можем да подредим хронологичните данни в евангелията. Така ще може да бъде съставена една приблизително точна историческа картина за земния живот на Господ Иисус Христос. По принцип хронологичните дадености в Библията като юдео-християнски религиозен паметник от различни епохи (Старият Завет: XIII – V в. пр. Хр.; Новият Завет: от I в. сл. Хр.) имат условен характер. Те представляват поредно предизвикателство за богословствуващия разум. Защото по този начин в потока на времето се маркира в реален исторически план срещата на божественото и човешкото. Всичко това се осъществява в историческия контекст на събития в „Римския мир" (Pax Romana) – Римската империя.  

Отпечатък от : ГОДИШНИК НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ „СВ. КЛИМЕНТ OXPИДCКII" БОГОСЛОВСКИ ФАКУЛТЕТ Том 5, 2004 Нова серия

• Вниманието на автора  е насочено главно върху тълкуването на старозаветните текстове в Новия Завет с оглед неговото месианско-христологично измерение, като интересът му е съсредогочен главно върху познаването, анализа и оценяването на богословските, философските и лингвистичните принципи, които направляват библейските писатели при библейското им тълкувание.
• Изследването е ценен принос в областта на библейската екзегетика и изобщо на новозаветната богословска наука. То представлява интерес за всеки, който се интересува от богсловие и история.