Беседите върху Шестоднев били произнесени още когато свети Василий бил презвитер (до 370 г.), в течение на първата седмица на Великия пост. Тема на беседите е разказа на книга Битие за сътворяването на света за шест дни (Бит. 1:1-26). Беседите не били довършени, по-късно свети Григорий Нисийски допълва Шестоднев със словото си „За устроението на човека". В беседите свети Василий си поставя като задача да изобрази творческата Божествена сила, хармоничния ред и красота в света и да покаже, че Моисеевият разказ съдържа Божествената истина в съгласие с разума и научните достижения. Заедно с това изобличава учението за вечност на материята, показва опасността от астрологията и защитава свободата и нравствената отговорност на човека. Въз основа на наблюденията над животните утвърждава целесъобразността в устройството на света и действито на Промисъла в него. Търсейки полезно назидание, свети Василий поучава от природата да познаваме Твореца, Неговата благост и премъдрост и постоянно предлага нравствени наставления, като от законите на природата извлича полезното за човешките нрави и обичаи.