Две изследвания: І. За Църквата на нашия Господ Бог и Спасител Иисус Христос - Едната свята, съборна и апостолска Църква и ІІ. За Свещеното Предание

Дивният Божий угодник свети Нектарий Егински, митрополит Пентаполски (1846-1920), е светец на нашата епоха. Той е почти наш съвременник, когото мнозина православни християни у нас много силно обичат и почитат. Неговият цялостен труд има огромна духовна стойност особено за съвременното християнство, защото той, бидейки изключително ерудиран богослов и човек със свят живот - не само на теория, но и в личния си живот въплътявал евангелските заповеди, е живял в наше време. Свети Нектарий учи съвременния вярващ, чието душевно състояние много добре познава, че пътят към Божията благодат, към Царството Божие, минава през покаянието, изповедта и светата Евхаристия.

• Неговите поучения са основани върху Свещеното Писание и учението на светите отци на Православната църква.

По своето съдържание тази книга е своеобразна енциклопедия на православната християнска етика и ценен наръчник за духовен живот и подвижничество в основните християнски добродетели. В нея всеки християнин ще открие богато съкровище от духовна мъдрост и превъзходни наставления за християнския път към съвършенството, които са плод на богоозарения ум и благодатен духовен опит на светеца. Внимателният прочит на книгата, съпроводен с подходящо духовно настроение и задълбочен размисъл върху споделеното от свети Нектарий в нея, ще бъдат изключително поучителни и полезни за православните вярващи в техния стремеж към християнския начин на живот и чистата молитва, обърнати към Бога. У този, който е придобил това “опознай себе си”, знанието му се открива истинно и го разкрива него самия като научен на истината човек. То го поучава за божественото и човешкото, както и за неговите причини, откривайки му Бога. Да познаваме себе си е нещо много трудно и изисква постоянна грижа, много усърдие. Великият Василий казва по този въпрос следното:

• "Наистина, изглежда, че да познаваш себе си в дълбочина, е най-трудното от всичко. Защото, както окото, което гледа навън, не може да види себе си, така и нашият ум, докато толкова ясно отсъжда за греховете на другите, не успява да схване своите собствени".