Евтимиевият служебник е богослужеба книга, преведена от гръцки на среднобългарски език от св. Патриарх Евтимий Търновски. Съчинението е превод на Диатаксиса (указание относно богослужебния ред за правилно отслужване на св. литургия)  на константинополския патриарх св. Филотей І Кокин (ок. 1300-1377/78). Неговият Диатаксис започва с духовно напътствие към свещеника, който ще отслужи св. Литургия, детайлите относно влизането на свещеника и дякона в олтара, тяхното обличане, извършването на проскомидията и отслужването на Златоустовата литургия от един свещеник и един дякон. Св. Филотей го написва докато е игумен (пролетта на 1342 г. – юни 1345 г.) във Великата лавра на Света гора на основата на атонските монашески традиции, но е насочен към цялото духовенство - както черно, така и бяло. Очевидно св. Патриарх Евтимий го превежда наскоро след това. След Диатаксиса Служебникът съдържа Литургията на св. Йоан Златоуст, Литургията на св. Василий Велики, Литургията на Преждеосветените дарове и няколко допълнителни молитви. Евтимиевият служебник е запазен в три преписа (един пергаментен свитък и два кодекса) от края на ХІV век., два от които се намират в Зографския манастир (пергаментен свитък № 103 и кодекс № 46), и един в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ под № 231). Трите малко се различават помежду си по състав, но всички съдържат молитвената бележка „помяни, Господи, патриарха кира Евтимиа, сиа написавша“. Приложеният тук ръкопис се идентифицира като Евтимиев служебник (НБКМ №231) от 80-те години на XIV в., 84 л. хартия, 185 х 130 мм, среден търновски обработен полуустав (на места и попгерасимово писмо), писан от няколко ръце. На л. 1–13 се намира Диатаксисът на патриарх Филотей Кокин след което е поместен текстът на трите литургии (Златоустова - от л. 14а, Василиева - от л. 35б, Преждеосвещена - от л. 58а). На л. 8а е поместен диптихът на българската църква, където се споменават източните патриарси - вселенски, александрийски, антиохийски и йелусалимски, като на второ място след вселенския стои името на Патриарх Евтимий: „Евтимиу пресвятейшому патриарху тръновскому и вьсемъ блъгаром“. За втори път името на патриарха се среща на (л. 51б): „помяни, Господи, патриарха кира Евтимиа, сиа написавша“. На същия лист има и приписка с тескт: „помяни, Господи, попа Герасима“.