В биографията на Лев Николаевич Толстой от Павел И. Бирюков (т. III, Госиздат, М., 1922) пише, че идеята за "Господар и ратай" възниква у Толстой през зимата на 1892 - 1893 година, когато той организирал събирането на помощи за гладуващите селяни в Рязанска губерния.
Толстой пребивавал в село Бегичовка, Данковска околия. Зимата била с необичайно силни студове и виелици. Толстой чувал местни хора да разказват случки за замръзнали и затрупани със сняг пътници. Веднъж и самият той се изгубил по време на снежна буря...
Стопанката в Бегичовка Е. И. Раевская описала този случай в спомените си така:
- "Един ден узнаваме ние, че той тръгнал във фъртуната; и все още го нямаше. Изплашихме се ужасно и пратихме нашия Алексей Конов, ловджия, да го търси; той имаше и кучета; познаваше всяко дере, всеки храсталак, а и си беше луда глава, готов и в огъня да влезе... Алексей хукна с шейната; открил графа да си пробива път пешком през снежното поле, конят му избягал. Алексей намерил коня, качил графа в шейната; и го докара...".
В "Господар и ратай" Лев Николаевич Толстой разказва за двама души, богат стопанин, господар, и неговия ратай, работник за всичко, които пътуват през полето в ранната зима, след Никулден, с шейна; тръгват на свечеряване за съседно село, озовават се в снежна буря, в страшна непрогледна виелица; изгубват се сред зимното поле.
През нощта господарят Василий Андреич изоставя спътника си, ратая Никита, за да спасява себе си; но и сам не може да се избави... Озовал се в смъртна опасност, пред лицето на смъртта, той преосмисля живота си...
