В сборника "Византийската църква: между небето и земята" са подбрани и хронологично подредени десет от най-важните статии и студии на прот. Йоан Майендорф. Те са посветени на голямата тема за живота и положението на Църквата в пределите на Източната Римска империя, известна повече като Византия, през дългия, повече от десетвековен византийски период и включва:

• църковно-държавните отношения,
• богослужебният живот и богословското развитие,
• проблемите на диалога на Православната църква с Римокатолическата, с нехалкидонските църкви и с исляма
• и, накрая – победата на исихазма във Византия като апогей на дългата и сложна история на Църквата от този период.

   

Книгата на протопрезвитер Йоан Теофилович Майендорф Христос във византийското богословие представлява христологическо изследване, което изцяло е посветено на големия въпрос за личността на Богочовека Господ Иисус Христос – въпроса, отправен и от Самия Него към учениците: „За Кого Ме човеците мислят – Мене, Сина Човечески?“ (Мат. 16:13). Независимо от категоричността на отговора, даден от св. апостол Петър – „Ти си Христос, Синът на Живия Бог“ (Мат. 16:16), този въпрос винаги е стоял пред християнското съзнание, предизвиквайки някои от най-дълбоките и тежки богословски спорове през вековете. Този богословски дебат, който в основата си отразява и разбирането ни за смисъла и действителните измерения на Въплъщението и на цялото богочовешко дело на Христа Спасителя, се е водил и е получавал своите решения на поредица вселенски и поместни събори на Църквата. Водени от Светия Дух, отците на тези събори са приемали и своите догматически вероопределения, най-важното сред които за св. Православна църква е и остава оросът на Халкидонския събор за съединението на двете природи в личността на Господа Иисуса Христа. На този въпрос са посвещавали и някои от най-задълбочените си трудове почти всички отци и учители на св. Църква. Задълбочено и систематично, при отлично познаване на Писанието и изворовите текстове, които ползва в техните оригинали, в своето историко-догматическо изследване о. Йоан Майендорф проследява този дебат, предлагайки на читателя своеобразен синтез на светоотеческата христологическа мисъл – с оглед и на християнското богословие и на духовните и културни търсения и тенденции на двадесетото столетие. Ето защо книгата Христос във византийското богословие е не само полезно и завладяващо четиво за всички, интересуващи се от разглежданата тематика, но може да бъде използвана и като учебно пособие от изучаващите богословие в средните и висшите богословски школи у нас. Българското издание на Христос във византийското богословие от протопрезвитер Йоан Т. Майендорф се отпечатва с благословението на Негово Светейшество Българския патриарх Неофит – в превод на Борис Маринов и под редакцията на доц. д-р Светослав Риболов.