Книгата на Илер Клюни "Луи Пастьор и загадката на живота" ни дава в нова светлина обаятелният образ на Луи Пастьор като човес и учен. Луи Пастьор е френски химик и микробиолог, който заедно с Фердинанд Кон и Роберт Кох се смята за един от тримата основоположници на бактериологията. Той е откривател на микробната ферментация, пастьоризацията и създател на първите ваксини срещу бяс и антракс. Често е наричан бащата на микробиологията. Наградите, които Луи Пастьор получава, са признателност за постиженията му в научната и изследователската дейност. През 1856 г. кралското общество в Лондон му връчва медала „Ръмфорд“ за изследвания на хиралността. Френската академия на науките му присъжда награда „Монтион“ през 1859 г. за експериментална физиология, награда „Джекер“ през 1861 г., награда „Алхумберт“ през 1862 г. Той е награден и с ме-дала „Копли“ през 1874 г. за работата си върху ферментацията. През 1883 г. става чуждестра-нен член на Кралската нидерландска академия на изкуствата и науките. През 1895 г. Луи Пастьор печели и медала „Leeuwenhoek“ – най-високата холандска чест в областта на изкуствата и науките.