Една ярка звезда от съзвездието на великите основоположници на европейския хуманизъм е Дизедериус Еразъм Ротердамски (1466-1536). Най-ранните му биографи пишат за него: "Роднина му бе класическия свят, а майчин език - латинският." "Незаконният син на един холандски благородник стана баща на европейския хуманизъм". А за безсмъртното му произведение "Възхвала на глупостта": "Тази сатира е гениална книга на най-остроумния от умните люде и най-учен от остроумните." Анатол Франс: "Аз прочетох днес първата човешка книга." "Възхвала на глупостта" се появява в Париж през 1511 г. Успехът е изключителен, безпрецедентен за онова още сумрачно време, пък и изобщо: за 4 месеца книгата претърпява 7 издания, а до края на живота на Еразъм излиза в 49 издания. Тя се превежда по няколко пъти на всички европейски езици. Посветена на Томас Мор, под чието идейно влияние е написана, сатирата "Възхвала на глупостта" има ефекта на катастрофален земетръс в духовния живот на Западна Европа. Този "земетръс" унищожава изцяло, до корен, късния средновековен схоластизъм и всичките сродени нему догматично-религиозни концепции от католически или протестантски произход, сковаващи свободния полет на човешкия дух. "Възхвала на глупостта" е страстен памфлет против консерватизма, формализма и догматизма, против войната, която Еразъм вижда като рожба на "велможката тирания" и възможна само в "Царството на Глупостта"... "Възхвала на глупостта" е написана с безмилостната сила на Рабле и със саркастичния остроумен финес на Волтер. "Възхвала на глупостта" е безсмъртно произведение, което винаги се чете с неувяхващ интерес. Андрей Гуляшки