Монографията на д-р Димо Пенков интерпретира някои специфични акценти на античната теология на Сократ, Платон и Аристотел. Авторът анализира теологията на тези древногръцки философи като форма на естествено богопознание. В своята теология Сократ, Платон и Аристотел не достигат до Бога на християните, но откриват познавателния хоризонт, в който се разкрива религиозният опит, свързан с християнското Откровение. Те ни дават онази културна и терминологична основа, която е била необходима за създаването на християнското богословие. Затова тук е важно (като имаме предвид християнското учение за Бога) да подчертаем връзката на християнството с постиженията на античните философи. Техният копнеж за истинския Бог се изразява в търсенето на абсолютното битие и в създаването на изразни средства, с които може да се говори за Непознаваемия.

• Препоръчваме книгата на хора, които се занимават с богословие и философия.

Монографията "Възкресението Христово - победата над живота и смъртта" е опит за осмисляне на драматичния сблъсък на човека със смъртта, свързан с търсенето на автентичния смисъл на живота и преодоляването на смъртта във Възкресението Христово. Всъщност всеки един по-задълбочен и детайлен размисъл относно християнската вяра и смисъла на човешкия живот интуитивно и спонтанно се насочва към въпроса за изкуплението на човека и победата над греха, тлението и смъртта. Всички тези аргументи придават определена значимост на разглежданата проблематика и обуславят нейната актуалност. Изложените мисли са плод на трайния интерес и дългогодишните проучвания на автора по тази вечна тема. Неведнъж темата за Възкресението е била предмет на изследване от страна на изтъкнати православни богослови и религиозни мислители. Този интерес е напълно разбираем, тъй като вярата във Възкресението е основата, върху която се гради животът на християнина. Настоящата книга няма за цел да представи цялостна интерпретация на тази изключително сложна богословска проблематика. Намерението на автора по-скоро е да проследи някои специфични акценти и дискусионни моменти, свързани с изясняване на поставената тема, изхождайки от опита на Църквата. В текста се разглеждат въпроси, които се отнасят до най-съкровените глъбини на човешкото съществуване, които винаги възникват със съдбоносна настойчивост, когато отделната личност се опитва да търси в потока на кратковременното, изменчивото и измамното вечната и неизменна основа на собственото си битие.

През целия си живот Иван Вазов и Стоян Михайловски отстояват ролята на:

• религията
• морала, традициите и
• родолюбието.

За тях обществената и политическата стабилност са предпоставка за вътрешно духовно усъвършенстване. Религиозно-нравствените им възгледи съдържат някои елементи от особено значение за плодотворното развитие на българското културно съзнание. Томчето интерпретира произведенията на двамата бележити творци като поети на религиозното вглъбение.

Предложеният монографичен труд е резултат от дългогодишните интереси, изследвания и проучвания на автора в областта на Християнската апологетика. Книгата е насочена не само към богослови и философи, но и към всички, които се стремят да намерят рационални аргументи в подкрепа на вярата в Бога.