"Атеистичните делюзии" разглежда исторически и съвременни опити за принизяване на християнството, за изопачаване на неговия смисъл и значение. Харт предлага отговор от името на вярващите интелигентни хора, в който баналните и логически неиздържани аргументи срещу вярата са опровергани с убедителна лекота. Книгата предизвиква новите "атеисти" проповядващи привидно задълбочено едно "евангелие на неверието", подплатено с пазарния успех на автори като Дан Браун, Сам Харис и Кристофър Хитчънс. Книгата се отнася главно до историята на ранната Църква (приблизително първите четири или пет столетия) и до разказа за това как християнството се ражда сред културата на Късната античност. Авторът насочва вниманието към конкретната и радикална природа на новата вяра в този културен контекст, а именно:

• Колко огромна е промяната, донесена от християнството в мисълта, чувствителността, културата, морала и духовните представи на езическия Рим;
• Колко голяма е била свободата, която то е предложило от фатализма, от космическата безнадеждност и терора на окултните фактори;
• Колко огромно е било достойнството, с което то е удостоило човешката личност;
• Как е успяло да събори дори и най-жестоките аспекти на езическото общество;

Сред всичките велики промени, белязали еволюцията на западната цивилизация е имало само една - триумфът на християнството. То представлява истински широкообхватна и епохална ревизия на господстващия сред човечеството поглед към действителността, създаваща нова концепция за света, за историята, за човешката природа, за времето и за моралното добро. Възникването на християнството е било събитие, неизмеримо по-впечатляващо в своята културна креативност и по-облагородяващо по своята нравствена сила от всяко друго движение на духа, на волята, на въображението, на стремежа или на достиженията в историята на Запада. Предвид радикалното противоречие, в което християнството е било с културата, неговата крайна победа е била дотолкова невероятно събитие, че да подложи на изпитание границите на нашето разбиране за историческа каузалност. От автора