Човешкият живот се намира пред големи тайни, които безспирно  се стреми да отгатне и разреши. Най-голямата тайна си остава въпросът за задгробния живот. Той е крайгълният камък на величавата сграда за вяра и наука: въпросът, който засяга същността на битието. Неговото разрешение определя отношението на човека към Бога и себе си, към обществото и света, към небето и вечността. Ето защо литературата по този съществен въпрос е колосална. Настоящият научен труд на добре известния мислител абат Т. Морьо показва доколко науката може да е осведомена по въпроса за възкресението и да установи истината върху задгробния живот. Като посочва несъстоятелността на редица възгледи и теории поддържани от Физиката, Химията, Механиката и други естествени науки, авторът с голямо умение оспорва правото на последните да претендират за абсолютност (признавайки това право само на математиката) и третира всички теории и нови открития, които да променят основно възгледите по много въпроси и да улеснят разрешението на някои от най-главните проблеми. Извънредно убедителен е авторът в IX глава, в която се занимава с материалната субстанция. След като определя що е субстанция, какви субстанции имаме и какви са техните отношения, той с поразителна яснота ни разкрива въпросът за душата и нейното безсмъртие. Не с по-малка яснота се отличават разсъжденията на автора и по въпроса за състоянието на душата след смъртта. Тук начинът на живота е зависим от свойствата на Бога. След всички ценни разсъждения и заключения относно материалната и духовна субстанции, авторът накрая не пропуска да не ни осветли по въпросите за прераждането на тялото и идентичността на индивида. Силни са аргументите, вследствие на своята научна стойност, с които се доказва, че не всичко в нашето тяло се подновява изцяло през нашия живот.