Книгата съдържа писма на император Юлиан, които представляват ценен източник за историята на Рим по време на неговото управление. Античното писмо е между най-добрите средства за проникване в неофициалната страна на античния живот, за улавяне контурите на един по-частен, вътрешно сложен и по-близък до нас човек, различен от монолитния герой, който откриваме във високите жанрове на античната литература. Това се отнася както за писмата на Юлиан, така и за създадените шест века по-рано писма на Платон, разкриващи също един човек със сложен вътрешен свят, със страсти на конкретна личност, която се отличава от стабилния, криещ своята самоличност автор на философски диалози. Още с появата си на арената на литературата в четвърти век пр. н. е. писмото се възприема като сфера за лично реагиране, за открито отстояване на себе си, допускащо показването на конкретното овое лице. Флавий Юлиан е роден 331 г, в Константинопол, Племенник е на Константин Велики и братовчед на тримата управлявали след него негови синове Константин II (337-340), Констант (337-350) и Констанций (337-361), Детството му минава под сянката на страха от Констанций, който, боейки се за престола, ликвидира баша му Юлий Констанций и по-големия му брат Гал. Нарочно го държат далеч от политическата и военната арена като юноша и младеж и нарочно не му пречат да се занимава с философия и риторика. През 355 г, Констанций го изпраша да се справи с германските набези в Галия, Победите му срешу тях му спечелват нужния авторитет и влияние. Преминава Рейн и възстановява укрепленията направени от император Траян. Когато през 361 г. недоволните от решението на Констаниий да прехвърли най-добрата част от западния контингент, войнииите провъзгласяват Юлиан за император, той не се възпротивява и се вдига на война срешу своя омразен братовчед. По пътя на Изток, вече на Балканския полуостров, Юлиан научава за внезапната му смърт (03.XI.361) и тъй безкръвно получава императорската титла. Управлява само 18 месеца, но със замах, изпълнен с амбииията да върне стария ред. Негов идеал са императори от династията на Антонините и преди всичко Марк Аврелий, Прогонва евнусите отдвореиа, заобикаля се с делови хора и учени, опростява двориовия порядък, премахва иеремониала въведен от Диоклеииан и подсилен от Константин и синовете му. Възстановява религиозната търпимост, Юлиан полага огромни усилия да върне старите римски култове, традииии и обичаи. Светът получава шанс да се спаси от настъпвашия мрак. Шанс да се възроди. Да бъде съхранено наследството на античността без да се прекъсва връзката на културните традииии. Днес вече знаем, че това не се случи, последваха столетия на варварство, но по времето на Юлиан битката оше не е загубена, В личния си живот Юлиан не е шастлив - роднините му са избити, а неговите деиа умират оше при раждането им. В деня когато западните легиони го провъзгласяват за император от този свят си отива неговата съпруга. Бил е удивително енергичен, разделял е ношта на три части. Най-малката от тях е посвешавал на на съня, а другите две на философията и държавните дела.