Никола Николов

Никола Маринов Николов е български общественик, писател емигрант, политолог. Роден на 30 юли 1920 г. в гр. Видин. Завършва френския колеж в София.

 През 1944 г. участва във Втората св. война като артилерийски офицер и е награден с два ордена за храброст.

 След завръщането му от фронта (1945 г.) е репресиран (въдворен е в Дупница, Радомир, Дирекция на милицията) и попада във Военния затвор в София.

През 1945 г. е приет в Медицинския факултет на Софийския университет, където учи четири години, след което е принуден да напусне.

По политически причини е задържан във Видинския, Врачанския и Плевенския затвор, преминава и през лагера „Богданов дол“.

 Изселен е със семейството си в с. Йордан Йовково, Добричко.

 От 1969 г. се установява постоянно местожителство в САЩ. Завършва Портландския щатски университет /Орегон/, със специалности „Централни Европейски науки“ и „Изкуство“. Завършва успешно университетските курсове по политически науки на професор Франк Мънк, преподавател в Сидней /Австралия/, Флорида и Портландсия щатски университет.

 Книгите му „Тайните протоколи“, „Четиредесетте безотговорни дни – 1944“, „Светът под микроскоп“, „Световната конспирация“ I и II част, „Новият ред“ и „Маските на величията“ са преведени на френски, немски, испански, английски, руски, индийски, арабски и турски език.
Никола М. Николов умира при неизяснени обстоятелства през 1997 г., вероятно отровен.