Методий Григоров

Методий Григоров е изтъкнат възпитаник на Софийската духовна семинария, Духовната академия (днес Богословски факултет при СУ) и Българската държавна консерватория (сега Държавна музикална академия). Специализира хорово дирижиране при проф. Стефан Стулигрош в Държавното висше музикално училище в Познан, Полша. Под неговото ръководство сливенските хорове – детският хор “Дружна песен”, смесеният хор при Езиковата гимназия „Захарий Стоянов“ и смесеният хор “Добри Чинтулов” към читалище “Зора” – печелят 14 международни награди от престижни хорови конкурси в Арецо (Италия), Бидгошч (Полша), Радио Би Би Си (Великобритания), Неерпелт (Белгия), Целйе (Словения), Превеза (Гърция), Опава (Чехия), Москва (Русия), Токио (Япония) и други.

Обявен за „музикант на 2007 г. за цялостен принос” от Българското национално радио, Методий Григоров е уважаван преподавател по църковна музика в Богословския факултет на Софийския университет. Носител е на държавен орден „Кирил и Методий” – І степен, както и на престижната награда за литература и изкуство “Добри Чинтулов”. Отличен е с почетна грамота от Министерството на културата за приноса си към българската култура и е удостоен със званието почетен гражданин на градовете Сливен и Попово.

Сред издадените от него сборници са “Бяло, зелено, червено”, „Чинтулови песни”, „Хорови песни от Мишо Тодоров” и „Източноправославни песнопения на молебен, водосвет, венчание и панихида”. Автор е и на учебник по византийска невмена нотация. Григоров съставя първите църковнопевчески сборници с песнопения на съвременен български език, сред които: „Литургия” (хорова и монодийна), „Осмогласник”, „Псалтикийна утреня”, „Великопостни песнопения”, „Триод”, „Песнопения през Страстната седмица”, „Пентикостар” и четиритомния „Псалтикиен минейник”. Включени са също „Катавасийник”, „Църковни треби” и „Кратък осмогласник”.

Св. Синод на Българската православна църква го удостоява със званието „протопсалт” (първопевец) през 1999 г. и с орден „Св. св. Кирил и Методий” – І степен през 2013 г. На 12 май 2012 г. Българската академия на науките и изкуствата го избира за академик, с което признанието към неговия принос към духовната и музикалната култура в България достига нови висоти.