Какво е Антарктика? Една необикновена природа на границата между земното и космическото? Своеобразна научна лаборатория, криеща тайните на миналото и бъдещето на земния климат? Съкровищница на природни ресурси от световно значение? Земя с вече немалка история на героични усилия на границата на човешките възможности? Бъдещ дом на многобройни заселници? Чия е Антарктика? Дали е общочовешко наследство, което и занапред ще остане управлявано съвместно от група страни според разпоредбите на Антарктическия договор? Или напровит, тепърва предстои да бъде разделена на отделни владения? Много въпроси, с още повече отговори. Множество представи, пречупени както през личния поглед на отговарящия, така и през опита на отделните нации, някои от които присъстват в Антарктика от векове, други сравнително неотдавна, а трети с перспективата тепърва да се включат в изследването и усвояването на тази уникална и все още недотам позната част на Земята. Антарктика е неразделна част от историята и елемент от националната идентичност на немалко страни. Трудно можем да си представим норвежците без Амундсен, или пък британците без Скот и Шакълтън. Но въпреки съревнованието в националното самоутвърждаване и самочувствие, Антарктика е станала едно рядко място за безкористни жестове и сътрудничество, дори през времена, когато другаде те липсват. Това сурово пространство, наред с търсенето на аргументи за националната гордост, нито за момент не е преставало да бъде поле за партньорство, взаимопомощ и обмен не само на знания и информация, но при нужда и на храна, гориво и лекарства - един от малкото примери за това, как разпокъсаното политически, верски и икономически човечество успява да загърби онова, което ни разделя и противопоставя. Антарктика е не само модел за едно желано състояние на човечеството, но и една абсолютна възможност, действително осъществена в най-тежки моменти на сблъсъци и конфликти. Моделът Антарктика е тържество на нормалните човешки отношения, който отива отвъд естествените национализми и егоистичните, понякога мегаломански национални стратегии. Така погледнато, Антарктика е една осъществена утопия, елемент на възможен нов световен ред. Българското присъствие на Антарктика, макар и по-скромно, също носи своите уроци. Ще се намерят разбира се скептици, които за това присъствие ще кажат нещо от рода на "Барабар Петко с мъжете" или "Всичкото Мара втасала". Истината е, че Антарктика е едно от малкото места на света, където нашата малка нация може да бъде равна на големите. Може, въпреки икономическите трансформации и ниско национално самочувствие. Изглежда, че в една или друга степен това са усещали всички по-влиятелни български държавници, сменили се на политическия връх от 60-те години на миналия век насам. При всяко правителство нещо се е правело, и ако цялата пъстра компания е подкрепяла поредната експедиция, то не е било с цел дивиденти за предстоящи избори. Това е един от немногото примери, в които безспорно е имало осъзнаване на факта, че българското присъствие в Антарктика е принос, макар и малък, към усилията на човечеството да опознае по-добре нашия общ дом Земята и себе си. Настоящият труд е един опит тази своеобразна мозайка от виждания да бъде свързана с по-цялостна картина. Тематиката е прекалено обширна за изчерпателно предстаявне, затова предлагаме едно лаконично изложение (донякъде с изключение на темата географски имена), с разбираем акцент върху българското присъствие на Ледения континент. Изданието включва списък на участниците в първите двадесет български експедиции, а значително място е отделено на подробен справочник на българските географски имена в Антарктика. Същевременно картината е богато илюстрирана със стари и съвременни карти, рисунки и снимки, сред които и немалко уникални. Дадена е също обширна библиография, позволяваща по-нататъшното навлизане в отделни области съобразно интереса на читателя. А включените в книгата лични разкази на няколко български антарктици съхраняват за историята страници от българското приобщаване към антарктическото битие.

Антарктическа карта - 95 български имена. Антарктическата карта на хребет Боулс и Тангра планина на остров Ливингстън е изготвена с използването на иновативни суперкомпютърни технологии, разработени от американските университети на Минесота и Охайо, както и данни от български топографски проучвания на място през последните десетилетия. Картата представя с висока прецизност всички значими географски обекти в участъка на остров Ливингстън, съседен на територията на българската полярна станция "Св. Климент Охридски". Остров Ливингстън е открит на 19 февруари 1819 от британеца Уилям Смит и е първата земя, която днес се управлява в системата на международния Антарктически договор. Първи обитатели на острова са американски и британски ловци на тюлени, техни са и ранните географски открития и топоними в района. Тюленоловците днес са наследени от учените, както и от риболовците, между чиито пионери миналия век са и българите от Океански риболов – Бургас. Днес България е свързана с острова чрез ежегодните експедиции и научни изследвания, както и с отговорността да се картографира региона за нуждите на всички човешки дейности по изследването на Антарктика и експлоатацията на нейните ресурси. На картата има международно признати деветдесет и пет български имена (от общо сто петдесет и две), включени в меродавния Справочник на географските имена в Антарктика. Картата е изработена от Аспарух Камбуров от Минно-геоложкия университет Св. Иван Рилски и Любомир Иванов от Института по математика и информатика при Българска академия на науките, участници в няколко национални антарктически експедиции. Тази карта би била интересна за хора, в които е жив откривателският дух, духът на пътешественика, както и за онези, които са просто мечтатели.