Иван Денев

Проф. д-р Иван Денев (1937-2014 г.) е известен български богослов и християнски педагог. Роден на 16 март 1937 г. в с. Владислав, Горнооряховско. Завършва с отличие Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски“ (1956 г.) в Черепиш и Духовната академия „Св. Климент Охридски“ в София (1960 г.). В края на 60-те години на 20 в. е назначен за учител в Софийската духовна семинария.  През 1973 г. защитава докторска дисертация на тема „Св. Климент Охридски като проповедник“. През 1978 г. е назначен за асистент по омилетика и катехетика в Духовната академия „Св. Климент Охридски“. Хабилитира се през 1983 г. с научен труд на тема „Проповедта в епохата на Бългаското Възраждане“, а през 1990 г. е избран за професор. Изследва омилетичното творчество на видни духовници от историята на християнското красноречие, като се започне от св. Климент Охридски и се стигне до наши съвременници. Участва в издаването на съвременна православна книжнина на БПЦ като редактор научни и богослужебни книги. Работи десетилетия наред като редактор на различни периодични издания: в-к „Църковен вестник“ (1978-1980 г.), сп. „Духовна култура“ (1980-1983 г.), редактор е и на създаденото и по негов почин списание на БФ на СУ – „Богословска мисъл“ (1996-2002 г.). Декан на Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (от 1992 до 1999 г.). Деен член на Съюза на учените в България, както и на Специализирания научен съвет по философия. През 1998 г. е удостоен с почетен знак на СУ „Св. Климент Охридски“ със синя лента заради богатия му принос за академично богословие. След пенсионирането си основно изследва дейността на Държавна сигурност в църковните и богословските среди.