Венелин Ганев

Проф. Венелин Ганев е роден на 16 февруари 1880 г. в Русе. Потомък е на известен търновски възрожденски род. Баща му, Юрдан Ганев, е роден в семейството на търновския търговец и участник във Велчовата завера – Ганю Витанов. Семейството има шест деца – Бона, Витан, Христаки, Ивани, Николи, Юрдан. През 1848 г. се преселват в Русе. Братята Христаки, Николи и Юрдан основават семейна фирма „Братя Христаки Ганеви“ през 1866 г. за търговия със сладкарски изделия с клонове във Варна и Румъния. Христаки, който е изучавал сладкарство в Букурещ, открива модерна сладкарница на ул. „Княжеска“. Братята са сред основателите на читалище „Зора“, негови спомоществователи и сътрудници на Русенския революционен комитет. Благодарение на връзките си с митническите власти, пренасят оръжие с търговските си пратки. Предадени на турската власт, Христаки и Николи са заловени и изпратени в турски затвор, а Юрдан емигрира в Румъния. През 1875 г. Юрдан се жени за русенката Смарагда Пенева, а след Освобождението създава една от най-големите фабрики за коняци в Русе, като продължава търговията с алкохол и сладкиши. През 1886 г. на изложбата за вина в Бордо, Франция, печели златен медал. През 1894 г. построява представителна къща за жилище с магазини на ул. „Цар Калоян“ по проект на австриеца Иван Майор.

Венелин Ганев завършва класическия отдел на Русенската мъжка гимназия „Княз Борис“. Учи философия и право в Лайпциг и Женева и едновременно с това завършва Музикалната консерватория в Женева. След завръщането си става адвокат в Русе и съдия в окръжния съд. В Русе той е един от основателите на читалище „Св. Георги“ (днес – „Ангел Кънчев“, 1901 г.). Член на музикално дружество „Лира“ и участва в камерните изпълнения на дружеството. През 1908 г. постъпва като доцент по обща теория и философия на правото в Софийския университет. През 1914 – 1915 г. и 1916 – 1918 г. е декан на Юридическия факултет на университета, а от 1918 г. е редовен професор и ръководител на катедрата по търговско право. Член на БАН от 1919 г. Проф. Ганев е подпредседател на Международния институт по философия на правото и юридическа социология в Париж, член на Института по публично право в Париж, на Международната правна асоциация в Лондон и председател на българската й секция, член на редколегията на списание „Преглед по частно право“ в Рим. Той е сред основателите и редакторите на списание „Юридически архив“ (от 1928 г.). Автор е на над 200 студии, рецензии, публикации в периодичния печат. Заедно с професорите Любомир Владикин, Цеко Торбов, Петко Венедиков и др. е сред основателите на правната наука в България.

Освен научната си кариера, проф. Ганев развива и обществена, политическа и държавническа дейност. В периода от 1908 до 1923 г. е член на Радикалдемократическата партия. Министър на правосъдието през 1919 г. До 1920 г. е пълномощен министър, а след това до 1922 г. – посланик във Франция. Народен представител в ХХІ Обикновено народно събрание. След 9 юни 1923 г. влиза в Демократическия сговор, но след 2 години е в открита опозиция на правителството. През 1924 г. Венелин Ганев основава и председателства Лигата за защита правата на човека и гражданина, чиято дейност е насочена, по думите му, „… към протести срещу изстъпленията на властта срещу земеделци и комунисти…, както и за парична подкрепа на жертвите на тия изстъпления“.

Участва в създаването на Отечествения фронт. След 9 септември 1944 г. проф. Венелин Ганев е един от тримата регенти на малолетния цар Симеон ІІ. Като такъв той подписва Указ № 266 от 1945 г., с който е приета Наредбата-закон за откриване на Висше техническо училище в Русе. Въпреки активността си към ОФ, той се обявява против методите на действие на Българската работническа партия (комунисти). Поради опозицията си на властта, през 1947 г. е интерниран първо в Плевен, а след това в Дряново. Изключен е от БАН. Някои от книгите му като „Демокрация. Същност и основни насоки“, писана през 1946 г., са извадени от продажба.

Проф. Ганев умира на 25 март 1966 г. в София.

През 1990 г. посмъртно е реабилитиран. Учебниците му „Курс по обща теория на правото“ и „Обща теория на правото“ в 2 тома са преиздадени, а през 2009 г. са издадени неговите студии върху историята на социологията със заглавие „Социологически трудове“.

На 3 юни 2008 г. Академичният съвет на Русенския университет „Ангел Кънчев“ по предложение на Юридическия факултет взема решение една от залите на университета да носи името „Проф. Венелин Ганев“.

(Източник: Регионална библиотека „Любен Каравелов“, гр. Русе)

От този автор:
Правно-исторически и правно-аналитични проучвания
Зареждане...
Количка0
Вашата количка е празна
Продължете пазаруването
Търсене
×
Изберете код за отстъпка
Как да отгледаме децата си като зрели личности
БЕСТСЕЛЪР НА НЮ ЙОРК ТАЙМС

Как да отгледаме децата си като зрели личности

Знаем ли каква трябва да бъде целта на родителското възпитание? Не трябва ли да бъде отглеждането на самостоятелни зрели личности? Литкот-Хеймс предлага алтернативни практически стратегии, които подчертават значението на това да се позволи на децата да правят свои собствени грешки и да развият устойчивост, находчивост и вътрешна решителност, необходими за успеха в живата им като възрастни.

ПРОМО КОД: LYTHCOTT-HAIMS400

Уважаеми читатели,

Librum.bg използва функционални „бисквитки“, позволяващи нормалната работа на магазина. За да гарантираме защитата на онлайн плащанията, прилагаме функционални „бисквитки“ на трети страни, каквито се явяват тези на избраната от нас платежна платформа. Събираме анонимизирани аналитични данни посредством инструмент с отворен код и складираме данните на нашия сървър. Тези данни не се споделят с трети страни. Ако продължите да използвате Librum.bg, Вие приемате нашите Общи условия, Политика за поверителност и Политика за използване на „бисквитки“.

Допълнителни „бисквитки“ на трети страни, които използваме, са тези на продуктите на Meta Platforms Inc (Facebook & Messenger), правещи възможна работата на интеграцията с Librum.