Архимандрит Серафим

Архимандрит Серафим (Алексиев) – със светското име Стоян Георгиев Алексиев е роден на 25 февруари 1912 г. в с. Горно Броди (Серско), в многодетно, бедно и благочестиво семейство. Завършва Семинарията през 1932 г., след което постъпва в Богословския факултет на СУ “Св. Климент Охридски”, а през 1934 г. преминава в Старо-католическия богословски факултет в Берн, Швейцария, където защитава докторска дисертация (1937 г. ). След завръщането си в България преподава немски и френски език в Пловдивската и Софийската семинария, а след като се свързва с личността на св. Серафим (Соболев), приема монашески постриг с името Серафим (3.2.1940). Ръкоположен е за йеромонах (Благовещение, 1943 г.), а по-късно става протосингел на Сливенска митрополия (1945–47 г.), след което в архимандритско достойнство о. Серафим ръководи Културно-просветния отдел при Св. Синод – организира беседи, пастирски курсове и пише множество трудове, вкл. популярния и до днес катехизис в три тома: „Нашата вяра“, „Нашата надежда“ и „Нашата любов“. От 1.01.1961 г. архим. Серафим е назначен за ст. преподавател в Духовната академия по Догматическо богословие и Инославни изповедания. През 1961 г. печели конкурс за доцент в катедра Догматическо и Нравствено богословие с хабилитационния труд „Римокатолическият догмат за непорочното зачатие на св. Дева Мария”. На това поприще архим. доц. Серафим Алексиев се труди осем години, публикувайки задълбочени изследвания в областта на догматическото и сравнителното богословие. Отец Серафим напуска Духовната академия през 1969 г., поради несъгласие с въвеждането на новия календарен стил през 1968 г. и участието на БПЦ в икуменическото движение. Продължава своето служение, духовно-пастирска и творческа дейност в Княжевския манастир „Покров на Пресвета Богородица“ до смъртта си на 26.01.1993 г.