Световен бестселър  Продадени над 3 милиона копия за една година!  В 12-те широкообхватни есета д-р Питърсън говори за дисциплината и отговорността, за свободата и риска, като издига на по-високо ниво съвременното разбиране за човешката личност. С блестяща логика и богата информация авторът обяснява:

• защо трябва да оставим на мира децата, които карат скейтборд, и какво можем да научим от нервната система на омарите;
• защо е толкова важно да стоим изправени и по какъв ужасен път вървят хората, изпълнени с негодувание, арогантност и отмъстителност;
• как да живеем пред лицето на неизбежното човешко страдание и защо трябва да се стремим към смисъла, а не към щастието.

"Всеки от нас трябва да поеме възможно най-голяма отговорност за личния си живот, за обществото и за света. Всеки от нас трябва да се научи да казва истината, да поправя повреденото и неработещото и да вдъхва нов живот на старото и отживялото. Само по този начин можем да намалим страданието, което трови света.“ „Пораснете, научете се да носите отговорност и живейте достоен живот“ – това е най-важното послание на д-р Питърсън. „Хората искат да чуят една дискусия за отговорността и смисъла – казва Джордан Питърсън в едно интервю. – Те имат нужда от това, защото през последните 50 години в нашата култура не е имало такава дискусия. Ние се бяхме концентрирали върху правата и привилегиите, свободата и импулсивните удоволствия. Всичко това е полезно, когато е уместно, но е повърхностно. А когато хората са повърхностни, житейските бури ги пречупват. Аз говоря с тях за това как да изградят за себе си една здрава основа, която работи.“

Книгата „120 въпроса и отговора от християнската психотерапевтична практика“ е събрала опита на сръбския психотерапевт и православен  мислител Владета Йеротич,  изяснен по достъпен начин в отговорите му на многобройни въпроси, отправени към него в писмен вид или на срещи-дискусии. В нея ще разпознаете и собствените си терзания и размишления, свързани с личностните ни кризи и проблеми в отношенията, въпроси касаещи националната и религиозна идентичност в съвременните условия, ще откриете утеха и просветление в моменти на отчаяние при сблъсъка с тежките житейски въпроси като болестта или смъртта. С удивление ще надникнете в пластовете в човешката същност и как езическият и старозаветният човек се проявяват в нас, за да може с дара на свободата и отговорността да поемем по пътя на новозаветния човек. Това което отличава Владета Йеротич като мислител и вярващ човек е проницателното му вглеждане в противоречивата човешка природа, познание от което черпи преди всичко състрадание и милосърдие към страдащото човешко същество. Като психотерапевт е провокиращ, отправяйки предизвикателството към своите колеги да не пренебрегват религиозната диспозиция в себе си и пациента, да преосмислят отношението и терапията на чувството за вина и да развиват вярата, надеждата и любовта като добродетели. Като християнски мислител отправя призив към религиозния човек, предизвиквайки го да преодолее инфантилната религиозност и да претвори патологията в творчество и в триумф на свободата, отговорността и милосърдието.      

Тъгата е много повече от чувство, тя е „знание“ за загубата на нещо ценно. „Да, скърбящият е „знаещ“ в много отношения. Но странно: това „знание“ за изгубеното, от което не може да се отърси, е именно онова, което може да му помогне да се справи със своето страдание. То като че ли му отваря вратите към познанието. Ако премине през тях, той ще се промени, а с това ще се променят и неговите чувства. Чрез страданието той израства и се трансформира в едно по-ясно виждащo човешко същество. При преминаването през първата „арка“ на страданието, непосредствено до усещането за загуба започва да гнезди oсъзнаването, че в собствения ни живот е имало нещо ценно. Точно това непосредствено прозрение, което осенява човека веднага след настъпването на трагичното събитие, крие в себе си зародиша на утехата. „… нека се опитаме да разберем как се разгръща този процес на познанието, роден от болката“.

Зигмунд Фройд (1856–1939), един от най-прославените учени на XX век, прекарва живота си като професор и психотерапевт във Виена, разработвайки теорията и практиката на психоанализата. Умира в изгнание в Лондон, където е принуден да емигрира след завладяването на Австрия от хитлеристка Германия.

• Психоанализата е революционна за времето си теория за психичния живот, разкрила съществуването на несъзнавана психична дейност. Нейната поява променя коренно дотогавашните представи за човешката психика.
• Едновременно с това Фройд разработва и метод за изследване на психиката и за лечение на психични разстройства, с което поставя началото на психотерапията.

През зимните семестри на 1915/1916 и 1916/1917 г. Фройд изнася двайсет и осем популярни лекции върху психоанализата пред широка аудитория във Виенския университет. В следващите години той доразвива своята теория и през 1932 г. написва още седем лекции, които отразяват новото в нея. Този том обединява двата цикъла лекции. Четенето им не изисква предварителни познания, те са поднесени достъпно и увлекателно и представляват може би най-подходящата първа стъпка за всеки, който иска да се запознае с психоанализата.

Монографията "Грижа за страдащата душа" не е учебник по християнска психология или психотерапия. По-скоро представлява опит за:

• систематизиране,
• представяне
• осмисляне

на грижата за хората с душевни разстройства и психични заболявания в контекста на християнската антропология. Авторът доц. д-р Иво Янев е преподавател по Пастирско богословие и Пастирска психология в Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“.

В продължение на много години ние се фокусираме върху индивидуалните двигатели на успеха: страст, упорита работа, талант и късмет. Но днес успехът все повече зависи от това как си взаимодействаме с другите. Алтруистът, Егоистът и Кантарът са трите основни роли в социалните взаимоотношения и сe проявяват най-вече в бизнес средата. Егоистите сa като черни дупки – те засмукват максимално количество облаги и енергия от фирмата, без да се интересуват какво причиняват с това на колегите си. Кантарите са най-многобройната група и следват принципа „колкото ти на мене – толкова аз на тебе“. Алтруистите са най-малко, но имат силата да трансформират както отделни хора, така и цели компании и общности, като внасят атмосфера на доверие, уважение и лоялност във взаимоотношенията. Те щедро споделят времето, енергията, знанията, уменията, идеите и връзките си с другите, без да очакват нещо в замяна. Някои от тях обаче „прегарят“, затова умните Алтруисти не позволяват да бъдат превръщани в изтривалки. Те не само правят организацията по-добра, а и самите печелят повече признания и успехи и се чувстват по-удовлетворени и щастливи от останалите групи. Организационният психолог Адам Грант е проучил повече от 3000 души от различни индустрии и култури по света, както и факти от историята, бизнеса, политиката, за да формулира принципите на успеха на Алтруиста и да отговори на въпросите как и защо той се издига до върха, какво печели за другите и за себе си и как ние да бъдем такива. „Най-добрият начин да се издигнете до върха на стълбата е да вземете и другите със себе си!“

Книгата на д-р Уникът изследва основните отношения през детството, като започва с изпълнената с любов връзка между майката и бебето, която според него е ключ към личността.  В нея са засегнати всекидневни въпроси като:

• Хранетето
• Плача
• Играта
• Независимостта
• Срамежливостта
• Сериозни проблеми като кражбите и лъжите.

Във всяка от главите авторът подчертава вродените способности на родителите и внимателно ги разграничава от уменията, които трябва да се усвоят. Разсъжденията върху корените на агресията,страха от зависимостта и злощастните му последствия в зрялата възраст, както и върху вродената нравственост на бебето разкриват характерното остроумие и прозрения на д-р Уиникът. Доналд Уудс Уникът е световноизвестен авторитет в областта на психоанализата и детската психиатрия, президент на Британското психоаналитично дружество и автор на редица важни книги.  

Книгата "Детската душа" разглежда основните положения на психоанализата в по-ранните и по-късни формулировки, дадени от Фройд:

• откриване на несъзнателното;
• неврозите;
• съдържанието на съня и тълкуване на сънищата;
• съзнание и несъзнание;
• цензурата;
• детската сексуалност;
• нарцисизмът и несъзнанието;
• човешкото Аз;
• То, Аз и Свръх Аз.

 

Никой не може да влиза в света на човека против неговата воля, независимо от вида и особеностите на психологичните подходи и експерименти. Човекът е тайна. Той е безкрайно богатство от възможности, творчески пътища, многообразие от религиозен опит и култура. Правосланият антрополочично-психологически подход вижда в това неизчерпаемо многообразие истинското богатство на личността. Всяка личност трябва да бъде защитена от насилие, идеологически манипулации, фанатизъм и сектантско въздействие. Поради това Пастирската психология и душегрижието трябва не само да ползват научните постижения на съвременната психология, но и да призовават към предпазлива, деликатна, покровителствена защита и съхранение на вътрешния човешки свят с цялата му неприкосновеност и съкровена интимност. "Задачата на свещенослужителя, психолога и психотерапевта е преди всичко да разкрият истинската дълбина на човешката психика и като реставратори да се стремят да възстановят повредената прекрасна икона в първичния й образ като творение на Бога. В тази дейност може да се прибегне и до комбинирани и разнообразни възможности, предоставени от съвременната психологична наука като духовно ориентиран диалог, психологическа консултация и помощ, при което научното познание с неговата методика и подходи не засенчват по някакъв начин образа на Христос и не ограничават действието на Духа, но служат за духовно-нравствено изграждане на личността."

Lorem Ipsum

Книгата „Завръщане към отците“ на сръбския психиатър и богослов Владета Йеротич включва студиите за трима светии - Исаак Сирин, Йоан Лествичник и Марк Подвижник от гледна точка на душевните и духовните проблеми и потребности на съвременния човек. Авторът разглежда и тълкува човека холистично, цялостно, като психосоматично същество, като съзнателно полага огромни интелектуални и духовни усилия да изгради мост между различните брегове на човешкото съществуване и творчество, на психологията и богословието. Почувствал истинността на призива „Да се върнем към отците!“, д-р Йеротич покорно, но и креативно, го усвоява и се потопява в дълбините и мрака на вековете, където екзистенциално, а не филологически, се среща със светите Исаак Сирин, Йоан Лествичник и Марк Подвижник. Авторът не остава в миналото, а като разкрива, че всяко пътуване може да има две посоки, се връща, заедно със светиите, в нашето време. Целта на това пътуване е не безплодна гимнастика на ума, а срещата на миналото и настоящето в контекста на душевния и духовния живот на човека, където екзистенциалните въпроси на човешкото съществуване са свободни от времеви, пространствени, социални, културни и национални рамки.

Тематичният сборник от произведения на Зигмунд Фройд излага в хронологичен план развитието на психоанализата. Включени са важни за осмислянето на психоанализата творби като:

• "Към историята на психоаналитичното движение";
• "Автобиографията" на Фрод
• Заключителните очерци по психоанализа.

Книгата може да представлява интерес за философи, психолози, медици, юристи (с частта за приложението на психоанализата в разкриването на несъзнаваните мотиви на престъпленията) и особено за тези, които тепърва са решили да навлязат в идейното богатство на психоанализата.

Изповед и душепастирство. В: Годишник на Духовната академия "Св. Климент Охридски", 1935 г. Съдържание Втора част: Психологически и педагогично-пасторологически основи на изповедта

• Психологически предпоставки и принципи на изповедта - потребността от изповядване на греховете, подбуди и цел при изповед на греховете
• Психологически моменти при изповедта на греховете и тяхното псторологическо значение - процесът на възстановяване духовния живот,  моментите на разкаяние, намерение за поправяне, проповядване и др.
• Психоанализа, педагогика и изповед на греховете - психоанализата като лечебен метод и изповедта;

Трета част: Изповедта и душепастирът

• Общи длъжности на душепастира при изповедта на греховете - душепастирът като баща, учител, лекар и съдия.
• Задължение на душепастира-изповедник според външното положение на каещия се
• Личността на душепастира като изповедник - техника на дробро изповядване, качества на душепастира

В: Годишник на Духовната академия „Св. Климент Охридски“, 1935 г.

Да се вслушаме в жените. Алтернативи на аборта. През последните години се срещнах с много поддръжници на аборта, които са също толкова загрижени за жените, колкото и аз. Мнозина имат смесени чувства относно аборта, дори са отвратени, но не знаят как да решат проблема. С тях имаме повече общо, отколкото всеки от нас има с типичния представител на онзи род хора, които просто искат да сменят канала. Нямам универсално решение на всички проблеми, разглеждани в тази книга. Мнението ми е просто предположение, все още неизпитано. Предлагам го като начало на разговор. Нека отхвърлим категориите, които ни правят врагове. Нека излезем от безизходното положение, което твърде дълго парализираше прогреса. Нека заедно да намерим начини да дадем на жените Истинските избори. От автора "В своя обширен и задълбочен труд Фредерика Матюз-Грийн разглежда аборта през една пренебрегвана перспектива - тази на жените, които са го преживели. Това е реалистично описание на последиците от аборта и как те да бъдат преодолени, с подчертано уважение към жените и уязвимостта на човешкия живот." Хелън Алвар, Секретариат на противниците на аборта, национална конференция на католическите епископи.

"Историческата психология" е създадена върху обширен съвременен и класически научен материал. Приложен е обективен исторически метод за изследване и излагане на психичните явления, процеси и структури. Те са разгледани в тяхното пораждане, развитие и взаимна връзка с общата еволюция на човека и обществото. Книгата обхваща сравнително пълно материала на общата психология и може да служи като помагало в тази област - написана на достъпен език; предназначена е за нашата младеж, но също така и за всички изучаващи психология, интересуващи се от закономерностите в човешкото поведение, и за широката четяща публика. Накрая е приложен доста пълен предметен показалец, така че предлаганото издание може да се ползва и като справочник попсихология.

Книгата "Мисли за женската душа или очерци по житейска психология" е насочена основно към жените, които се намират на пътя на вярата, както и към въцърковените християни. В писма и интервюта авторите на книгата разсъждават:

• за предназначението на жената,
• за придобилата популярност "криза на средната възраст",
• за кариерата,
• проблемите на модерното семейство, респективно самотата в брака, съпружеските отношения, възпитанието на децата и много други проблеми, вълнуващи женската душа.

Книгата "Нервност и неврози от гледна точка на православната психология и психиатрия" е задълбочено изследване на нервни и психически заболявания от гледна точка на православната религия. "Неудържимият ръст на неврозите през двадесети век е породен не толкова от стреса и научно-техническия прогрес с информационните му претоварвания, а преди всичко от "прогреса" на общочовешкото грехопадение. Защото през всички времена на историята на човечеството е имало войни, различни природни бедствия, наводнения, суши, урагани. И е трудно да се направи съпоставка, да речем, в каква степен сегашното време и по-тревожно и неспокойно например от епохата на царуването на Иван Грозни."

Целта на това издание е да служи на студентите и специалистите не само като въвеждане в науката психология, но както показва и заглавието - да бъде една основа, теоретичен фундамент за психологическото познание.

„Остават само делата на любовта“ е шестата книга на изтъкнатия сръбски психиатър и християнски мислител Владета Йеротич, която излиза на български език.

• Как се възприема в християнска перспектива констатацията, че човешкото същество „обича първо и най-много себе си“?
• Каква е разликата между разкаяние и покаяние?
• Каква е същността на радостната скръб на православните?
• Къде са границите на християнската търпимост?

Сборникът включва тридесет статии, обособени в три тематични раздела, но обединени под общ надслов, за който самият автор споделя: „Спрях се на заглавието „Остават само делата на любовта“ с дълбоката християнска убеденост – и преживяна, и осъзната, че наистина е така, и сега, и в другия свят.

Книгата на издателство „Омофор“ – „Победената тъга: Аскетически поучения за депресията" предлага различен поглед към тъгата, унинието и депресията, с които всеки от нас се сблъсква през различни етапи от живота си. Сборникът е един дълбинен разрез на тези душевни преживявания от позицията на аскетичния опит на светите отци и църковни учители. Техните наставления ни помагат да открием смисъла на преживяването, насочват ни към преодоляване на самодостатъчността и егоизма, самосъжалението и недоволството и откриване на радостта като един от даровете на общението в Светия Дух.  

"Православна психиатрия: Очерци за душевните заболявания и лечението им в светлината на светоотеческото учение" е книга от известния руски психиатър и психотерапевт Дмитрий Авдеев.

• "Психиатрия ... Може би в медицината няма тава наука, съдбата на която да е сравнима със съдбата на психиатрията. Защото във фокуса на теорията и практиката на тези лекари е душата на човека - това, каоето ни отличава от целия животински свят и което е създадено по Божи образ и подобие."
• "Понятието болест в психиатрията е било и си остава неотделимо от мирогледа на лекарите и учените, от най-разнообразни социални, обществени и политически фактори и условия. Нашата страна е ярък и тъжен пример за това."

Книгата е полезна не само за лекари, но и за всеки, който се интересува от проблемите на психичното здраве на човека от гледна точка на православната аскетика и светоотеческата традиция.

Книгата "Православна психотерапия" е посветена на лечението на човешката личност според учението на светите отци на Църквата, живели подвижнически и утвърдили се като опитни лечители на Божия народ. Живеейки в света като духовен наставник, о. Йеротей установява, че най-сериозната болест на нашата епоха е болестта на душата. Той стига до извода, че всички проблеми се коренят в помислите, помрачения ум и нечистото сърце. Авторът анализира страданията на човека и предлага терапевтично ръководство за всеки. Така читателят може да види като в огледало своята болест, да потърси лекар, може да напредне в лечението на душата, ума и сърцето си и да достигне до богопознание и богообщение. Препоръчваме книгата на всички, а най-вече на православните християни, които искат да черпят от живата съкровищница на свутоотеческото богословие.