Изданието е посветено на 125-годишнината от рождението на видинлията Никола Петров. Художникът е първия ярък представител на българския модернизъм, най-талантливия майстор на импресионистичния пейзаж.Никола Петров е роден е на 20 август 1881 г. във Видин.
Още през 1900 г. взема участие в международна изложба в Париж. През 1903 г. става член на художническото дружество „Съвременно изкуство“, участва активно в работата му и в организираните от него изложби в страната и чужбина, а през 1908 г. е избран за негов секретар.
Той е сред основателите и най-активните членове и на Дружеството на южнославянските художници „Лада“. Има участия в изложби във Франция /1900 и 1904/, Сърбия /1904/, Белгия /1905/, Англия /1907/, Хърватия /1908/ Германия /1909/, Италия /1911/ и др.
Рисува иконите в църквата на гр. Омуртаг /1907/ и софийските църкви „Св. Николай Софийски“, „Св. Илия“, “Св. Апостол Павел“ и църквата на Кремиковския манастир, а след спечелен конкурс през 1912 г. изографисва сцената „Въведение Богородично“ в северния олтар на храм – паметника „Александър Невски“ в София.
След прекъсване поради болест през 1913 г. се дипломира в Рисувалното училище /днес Художествена академия/ и известно време работи като учител в прогимназия.
Никола Петров е считан за един от най-ранните и най-ярки представители на пейзажната живопис в България и за родоначалник на градския пейзаж. С естетическите си търсения той е първият художник, който се отказва да продължава традиционната битоописателност на своите предшественици, а в градските си пейзажи пресъздава ритъма и атмосферата от ежедневния живот предимно на столицата, но и на други градове, в които се съчетават провинциалните с европейските нрави.
Картините му с най-голяма популярност са:
- „Народният театър“
- „Лъвовият мост“
- „Булевард „Цар Освободител"
- „Площад „Народно събрание“
- „Река Ерма“, „Дунавско пристанище“
- „Гемия на Дунава“
- „Църквата „Св. Илия“
- „Пожънати ниви“ и др.
Той е майстор и на портрета, въпреки, че портретите са незначителна част от творчеството му. Увековечава Пенчо Славейков, Добри Христов, Андрей Протич, Иван Андрейчин, Лора Каравелова, прави си и много сполучлив автопортрет. Илюстрира книги, читанки и учебници, вестници и списания.
Умира на 10 декември 1916 г. в София. Погребан е във Видинските гробища.
