Студията "Основаване на Българската църква - 870 г." прави подробен анализ на събитията и факторите, предпоставили приемането на християнството в България и създаването и утвърждаването на Българската православна църква  като самостоятелен институт в страната. В: Годишник на Духовната академия "Св. Климент Охридски", София, т. XIX(XLV), , 1969-1910    

В: Годишник на Духовната академия "Св. Климент Охридски", София, т. V (XXXI), 5, 1955-1956  

В: Годишник на Духовната академия "Св. Климент Охридски", София, т. XX (XLI), 1970-1971  

Сборник с произведения, посветени на светите братя Кирил и Методий и на тяхното епохално дело.

• Посвещава се на 1100-годишнината от блаженото представление на свети Методий Славянобългарски.

Научният юбилеен сборник, посветен на 150 години от учредяването на Българската екзархия (1870-2020) е съставен от нови изследвания на неиздавани автори. Три текста са посветени на институцията, други три - на отделни лица, допринесли за създаването, организирането и утвърждаването на Екзархията. Авторите, както утвърдени, така и по-млади, са свързани с общата си почит към създателите на Българската екзархия и от истинска привързаност и научен интерес към църковно-народното дело. Съдържание:

• Павел Павлов – Йерархия на Екзархията (Екзарх Антим и Българската църква)
• Вера Бонева – Иларион епископ Макариополски и митрополит Търновски (Памет и забрава)
• Иконом Стефан (Стойчо) Стайков – Правосалвна или народностна Екзархия (религиозно-нравствени аспекти)
• Иван Йовчев – Историческо формиране и развитие на Българската екзархия в Македония
• Венцислав Каравълчев – Св. Теофан Затворник и св. Инокентий (Борисов) – двама радетели за успеха на българското църковно дело
• Илко Димитров – Гавриил Кръстеви и учредяването на Българската екзархия
• Йордан Желев – Българската екзархия – фактор за утвърждаването на гражданската (само)организация на българското доосвобожденско общество. Документи: 1872-1877 г.

Темата "Автономия-автокефалия и начин на провъзгласяването им" е благодатна поради научната си значимост и практическа важност в перспектива, както и поради недостатъчната разработеност. В същото време тя е комплексна и много сложна и за нейното разработване са необходими добри аналитични способности и опит в извършването на научни изследвания, добра теоретическа подготовка.

• Книгата е полезна за научни работници, клирици на Българската православна църква и за широк кръг читатели, интересуващи се от проблемите, засягащи статута на отделните църковни субекти в рамките на всеправославната общност.

Исторически предпоставената изходна точка на разглежданата тема са последиците от Четвъртия вселенски събор (451 г.), проведен в Халкидон, и приетият от него догмат за личността на Иисус Христос, който накратко гласи: една личност, една ипостас в две природи! С течение на времето, при сблъсъците на различните богословски течения и направления, този догмат е придобил огромно значение в живота на Църквата. С формулирането му съборните отци от Халкидон посочили единствено правилния среден път между разделящата и сливащата природите в Христос христологии, между Несторий и Евтихий, като с това отстранили един проблем, който безусловно очаквал своето разрешаване. След приключването на събора всеобщото очакване било, че единодушно приетото от него вероопределение ще влезе спокойно и незабелязано във вероизповеданието и богословието на Църквата. Ако това бе се случило, то така би се открила възможността и други отделни въпроси из областта на богословието след това да стават предмет на подобно обсъждане и да получават подобна вселенска санкция. Развитието, за съжаление, протекло по друг начин. Халкидон станал камък за препъване и изходна точка за едно разцепление, което оттук нататък разбивало църковното единство и до ден-днешен тормози Църквата. Вероопределението и христологията на събора били дискутирани дори по-интензивно, отколкото терминът ομοουςιος (единосъщен), приет на І Вселенски събор (325 г.). Върху халкидонския догмат се концентрирало вниманието на цялата древна Църква – императорите, епископата, монасите, богословите и вярващия народ. Това е било така, защото Църквата е била проникната и живеела със съдържанието и същността на този догмат: вярата в един Христос, истински Бог и истински човек, дори това да не било изразено с толкова конкретни термини. Тази вяра се подхранвала от един образ на Богочовека, чиято пълнота, според някои, не можела да бъде обхваната от формулировката за личността Му, приета в Халкидон. Запознаването с монофизитската христология ще потвърди това.

"Атеистичните делюзии" разглежда исторически и съвременни опити за принизяване на християнството, за изопачаване на неговия смисъл и значение. Харт предлага отговор от името на вярващите интелигентни хора, в който баналните и логически неиздържани аргументи срещу вярата са опровергани с убедителна лекота. Книгата предизвиква новите "атеисти" проповядващи привидно задълбочено едно "евангелие на неверието", подплатено с пазарния успех на автори като Дан Браун, Сам Харис и Кристофър Хитчънс. Книгата се отнася главно до историята на ранната Църква (приблизително първите четири или пет столетия) и до разказа за това как християнството се ражда сред културата на Късната античност. Авторът насочва вниманието към конкретната и радикална природа на новата вяра в този културен контекст, а именно:

• Колко огромна е промяната, донесена от християнството в мисълта, чувствителността, културата, морала и духовните представи на езическия Рим;
• Колко голяма е била свободата, която то е предложило от фатализма, от космическата безнадеждност и терора на окултните фактори;
• Колко огромно е било достойнството, с което то е удостоило човешката личност;
• Как е успяло да събори дори и най-жестоките аспекти на езическото общество;

Сред всичките велики промени, белязали еволюцията на западната цивилизация е имало само една - триумфът на християнството. То представлява истински широкообхватна и епохална ревизия на господстващия сред човечеството поглед към действителността, създаваща нова концепция за света, за историята, за човешката природа, за времето и за моралното добро. Възникването на християнството е било събитие, неизмеримо по-впечатляващо в своята културна креативност и по-облагородяващо по своята нравствена сила от всяко друго движение на духа, на волята, на въображението, на стремежа или на достиженията в историята на Запада. Предвид радикалното противоречие, в което християнството е било с културата, неговата крайна победа е била дотолкова невероятно събитие, че да подложи на изпитание границите на нашето разбиране за историческа каузалност. От автора

Изданието "Библия, Църква, Предание (Православно гледище)" е първи том от съчиненията на отец протойерей Георги Флоровски на български език. Тя е превод на І том от събраните съчинения на о. Флоровски с оригинално заглавие Bible, Church, Tradition: An Eastern Orthodox View. Vol. 1, The Collected Works of Georges Florovsky (Belmont, MA: Nordland Publishing Co., 1972). Съдържа седем от неговите есета, по-рано публикувани в английски и немски списания. В тях, с задълбочено богословско и историческо разбиране,  о. Флоровски се стреми да изясни, преосмисли и постави в правилен исторически контекст трудни богословски въпроси като

• несторианство,
• монофизитство,
• свобода и авторитет в Църквата,
• смисълът на Халкидон и Вселенските дъбори в ранната Църква,
• значението на преданието и светоотеческото богословие,
• смисълът на "века" на св. отци,
• наследството на Византийското богословие.

Без съмнение публикуването на трудовете на о. Георги Флоровски на български език е важно събитие с ниезмерим принос в областта на Византийската история и православното богословие на българския книжен пазар.

Настоящата книга на свещеник Николай Ненароков, в превод от иконом Павел Гърбов, разглежда темата за мъченичеството в Христовата Църква. Тя е написана на достъпен за християните език и е достатъчно изчерпателна, за да добием най-важните познания за естеството на мъченическия подвиг, неговото основание и важна роля в живота на Църквата. Авторът последователно се спира на мъченичеството в старозаветно време, а след това и в новозаветната Христова църква. Той илюстрира богато повествованието с примери от житията на светиите - както от най-ивестните, така и от по-малко познати. Всяко описание е живо, въздействащо и поучително... Превеждайки ни през Свещената и Църковната история, авторът ни довежда накрая до примери от наше време и доказва вечната актуалност на мъченичеството. Погледът се отправя и към края на времената, когато, според предсказаното от светите отци, Православната църква ще се прослави и украси с нов сонм мъченици - изобличители на лъжите на антихриста, страдалци, които по думите на св. Кирил Йерусалимски ще бъдат "свръхмъченици".

Бисмарк има съществени и безспорни заслуги за по-нататъшното разпространение и утвърждаване на буржоазната ценностна система в социалните отношения. В този смисъл той с основание може да се смята за истински революционер, който проправя пътя на Германия в прехода й от Средновековието към Новото време. Куриозното в случая е, че този буржоазен по своята същност революционер е аристократ по произход, отявлен роялист по убеждение и типичен прусак по манталитет и възпитание. Затова не е чудно, че буржоазните преобразувания на немска почва ще протичат в своеобразна, подчертано консервативна модификация. Революцията на Бисмарк протича в името на популярната идея за национално обединение на германците в единна държава под егидата на пруската монархия. СЪДЪРЖАНИЕ:

1. По пътя към новото време
2. Израстването на Бисмарк като политик и държавник
3. „Абсурдните" идеи за германско обединение
4. Триумфът на „абсурдните" идеи - хилава Прусия става велика Германия
5. Устройство на германския райх. Години на бурен възход
6. Изграждане на единни общогермански обществено-политически структури
7. Информационна политика по пруски образец
8. Коалиционният кошмар на райхсканцлера
9. Опити за международна изолация на Франция
10. Акутна криза във френско-германските отношения през 1874-1875 г.
11. Бисмарк мечтае за експлозия на Източния въпрос
12. Опити за ускоряване на балканския бунтовен пожар
13. Бисмарк тласка Русия към война
14. Първи симптоми на помръкващата слава
15. Политическото завещание на княз Бисмарк
16. Княз Бисмарк и възникването на Княжество България

Книгата проследява развитието на българската народност в периода от IX до XVIII в. Разглежда се историческата приемственост на народността от средновековието до края на османското иго. Главните белези са запазеното етнотериториално единство, общият език и културното развитие. Наред с българското самосъзнание се запазва и чувството за славянска принадлежност. Един от оригиналните научни изводи е, че българите винаги живеят само като народност и не може да се говори за ново понятие като "нация", защото двете се покриват исторически. С тези и други интересни схващания трудът ще намери горещ отклик сред българската културна и научна общественост, както и сред всички истински родолюбиви българи.

Юбилеен сборник

Книгата на проф. д-р Иван Денев "Българската православна църква под комунистическа власт (1944-1989)" е трета част от неговото документално изследване. В тях авторът разглежда взаимоотношенията между Църквата и Държавата в България по времето на социализма. Изследването включва нови материали за Българската православна църква. То обхваща главно:

• Архива на МВнР, фонд 10 (Дирекция по Вероизповеданията) и
• Централния държавен архив (ЦДА).

По днешните български земи идеите на християнството се разпространяват лично от двама от учениците на Иисус Христос. През 52 г. св. апостол Андрей предприема обиколка на богатите и многолюдни градове на българския черноморски бряг. Тогава са организирани и първите християнски общини начело с епископ. През ІІІ- ІV в. значителни български групи се заселват около Черно море. През 632 г. кан Кубрат създава държава, наречена от византийските хронисти "Велика България". Религиозната толерантност в българското общество е причина християнската вяра да намери за кратко време значителен брой адепти. Създателят на Велика България кан Кубрат е приел християнството във византийския двор. Християни са и наследниците му от династията Дуло, управлявали до 759 г. През 864 г. хронистите от цяла Европа отбелязват: "Прие светото Кръщение българският цар Борис заедно с целия си народ". Авторът

В периода между двете световни войни Софийският митрополит Стефан се утвърждава като една от най-харизматичните и силни личности в Св. Синод и изцяло се посвещава на две ключови каузи:

1. грижата за руските бежанци у нас и
2. изобличаването на болшевизма и тоталитаризма.

Той е един от най-активните духовници в делото за спасяването на българските евреи. Паметно е неговото слово след молебена по случай 24 май през 1943 г., в което заклеймява плана за депортация на еврейското население.

Lorem Ipsum

С тази книга отец Петър представя драматичната съдба на таврийските българи и пастирското клужение на българското свещенство за запазване на националното самосъзнание.

• Този труд може да бъде от практическа помощ за православното свещенство, за българските учители в Таврия, а също и да предизвика интереса на научните среди.

В нея е вложен теренен материал и резултатите от документалното проучване.

В тази книга ще разберете повече за жени-управници от дълбока древност до наши дни, оставили незабравима следа в историята:

• Клеопатра
• Тамара, царицата на Грузия
• полската кралица Ядвиг
• кралица Виктория
• руската императрица Екатерина II и др.

Книгата не е справочник, в който се преразказват събития и дати, а художествен разказ за възходи и падения, за съдбоносни решения, за любов, страсти, трагедии и триумфи. Тези жени са обичали и умирали, страдали са и са се радвали като обикновените хора. Коя е била по-жестока от Будика? Кого в действителност е обичала Нефертити? Какво е предрекла френската гадателка Мария Ленорман на Жозефин дьо Боарне? Защо шведската кралица Кристина се отказва от трона? В книгата ще намерите отговор на тези и още много други интересни и завладяващи читателя истории. Още от автора: Загадките на жената-фараон Хатшепсут "Красавицата дойде". Царица Нефертити Краят на епохата на елинизма. Царица Клеопатра Келтската жена-воин Будика Княгиня Олга. Първата руска светица "Златният век" на Грузия. Царица Тамара Ядвига, кралицата на Полша. Символ на самоотверженост и благородство Кралицата-девственица Елизабет I Най-щастливата. Ан Болейн Дъщерята на Петър Велики - императрица Елисавета Петровна Шведската кралица Кристина. "Короната не е толкова скъпа, колкото свободата ми" Императрицата Екатерина Велика. "Майката господарка" Жозефин дьо Боарне - "ангелът-пазител на Наполеон и Франция" Кралица Виктория. Жената, дала името на цяла епоха Малката велика жена. Кралица Елизабет II

Lorem Ipsum

В сборника "Византийската църква: между небето и земята" са подбрани и хронологично подредени десет от най-важните статии и студии на прот. Йоан Майендорф. Те са посветени на голямата тема за живота и положението на Църквата в пределите на Източната Римска империя, известна повече като Византия, през дългия, повече от десетвековен византийски период и включва:

• църковно-държавните отношения,
• богослужебният живот и богословското развитие,
• проблемите на диалога на Православната църква с Римокатолическата, с нехалкидонските църкви и с исляма
• и, накрая – победата на исихазма във Византия като апогей на дългата и сложна история на Църквата от този период.

   

  Проблемната област и изследователското поле на предложения труд: "Византийски източници за исляма. Том 1", както и резултатите от изследването, допринасят за обогатяване на научните изследвания в областта на съвременната литургична и мисионерска дейност на Църквата като осветляват редица важни и актуални теми от пастирско и апологетично естество, както и въпроси на междурелигиозните отношения. Авторът обръща специално внимание в своя труд, като аргументира своята теза последователно и убедително, на необходимостта в съвременната литургична практика на Православието да се проучат и адаптират познатите от богослужебната традиция и практика специален „чин за прием на сарацини“ в лоното на Църквата и други извори. Практическите изводи от изследването имат важно значение за църковната практика на оглашение и извършване на тайнството кръщение с оглед на особеностите в съвременния културен контекст, както и за изясняване на редица свързани с този въпрос литургични, канонични и пастирски въпроси. В книгата:

• Чин за прием на Сарацини (исторически и литургико-каноничен анализ)
• Томос на Константинополския събор от 1180 г. против Мохамед (историко-догматичен анализ)
• Против Мохамед (Сравнителен анализ)

 

Монографията "Византия. Културно-политически очерци" обхваща 10 глави, групирани около четири по-съществени проблема.

• Първата група третира един принципно познат проблем – християнството като феномен на византийската цивилизация.
• Втората група третира проблеми от гражданската история от епохата на ранновизантийския период /ІV – първата половина н VІІ в./.
• Третата група проблеми обхаща периметъра на византийската политическа теория като съвкупност от идеи и становища, формирани в конкретно време и обстановка, обслужващи върховните интереси на византийската общност и в частност властта на василевса.
• Последната, четвърта група насочва вниманието към широкообхватните и отдавна дискусионни проблеми на византийската култура.

Книгата има две издания.

Автор на двутомната история на военното духовенство на България е проф. дн отец Петър Гарена. В първия том на книгата се изследва дейността на духовенството, а вторият том е сборник от документи, повечето от които се публикуват за първи път. Това е първото обстойно изследване на тази тема, като авторът е привлякъл максимален брой извори. В същото време той свързва работата си по изследването и с мисията си на свещенослужител на Българската църква.