"Ecce Homo: Как се става такъв, какъвто си" е книга, иронично самопредставяща Ницше. Заглавието и подзаглавието визират две класически фрази: Ecce homo (Ето човекът!) – думи на Пилат за Иисус Христос. Подзаглавието „Как се става такъв, какъвто си“ препраща към изречението на Пиндар :„Стани това, което си“ . Книгата започва с три глави наречени хиперболично:

1. Защо съм толкова мъдър;
2. Защо съм толкова умен;
3.  Защо пиша толкова хубави книги.

и продължава с кратки коментари за 10 от собствените произведения на Ницще. Заключителната част е „Защо съм една съдба“ и тя завършва с думите: „Разбрахте ли ме? - Дионисий срещу Разпнатия...“

Аристотеловите "Аналитики" заемат особено място сред философсата класика. Те принадлежат към текстовете, упражнили най-продължително и трайно влияние върху европейската мисъл. Значението им не се ограничава само единствено в сферата на философията и на философското образование. Тук се залагат основите на класическата логика и методология на науката. В продължение на повече от двадесет столетия те провокират философските търсения и изследователския дух. Томът съдържа За тълкуването и Първа аналитика, както и коментари върху тях.

• Превод, предговор, коментар и библиография Иван Христов

 

Наред с "волята за власт" централни в тази книга са идеите за свръхчовека, за духовния аристократизъм, позволяващ на известен духовен елит издигане над общоприетите морални норми, над представите на религията за добро и зло.

Монографията на д-р Димо Пенков интерпретира някои специфични акценти на античната теология на Сократ, Платон и Аристотел. Авторът анализира теологията на тези древногръцки философи като форма на естествено богопознание. В своята теология Сократ, Платон и Аристотел не достигат до Бога на християните, но откриват познавателния хоризонт, в който се разкрива религиозният опит, свързан с християнското Откровение. Те ни дават онази културна и терминологична основа, която е била необходима за създаването на християнското богословие. Затова тук е важно (като имаме предвид християнското учение за Бога) да подчертаем връзката на християнството с постиженията на античните философи. Техният копнеж за истинския Бог се изразява в търсенето на абсолютното битие и в създаването на изразни средства, с които може да се говори за Непознаваемия.

• Препоръчваме книгата на хора, които се занимават с богословие и философия.

Сборникът "Балканските идентичности в българската култура" се стреми да осмисли динамиката на основните колективни идентичности и митологиите, които те градят. Специално внимание се отделя на балканските национализми и на различните малцинства в България. Митологическите повествования се откриват в исторически, филологически, етнографски и други научни трудове, в литературата и народното творчество, в публицистиката и учебникарската книжнина.

Блажени Августин е забележителен богослов, църковен писател и философ - доктор на Църквата (doctor gratieae). Църковната история го нарежда сред най-видните представители на патристичната литература и го въздига във върховен авторитет на западното богословие и философия до ХIII в.

Богословие и философия (Eтико-антропологичен профил). Религията и философията непрестанно се преплитат и макар тяхното взаимодействие понякога да поражда несъгласия и конфликти, то допринася полза и за двете. Съдържание:

• Отношението на богословието към философията.
• Философията зачита религията?
• Има ли същностни основания в нравствеността, които да обуславят връзката й с религията?
• Богословието и философията влизат в съприкосновение и в сферата на антропологията.
• Богословието и философията могат да си сътрудничат в културния и социален живот.

 

Книгата на Теодор Стойчев "Богословие на просперитета: православна критика" предлага сериозно и задълбочено проучване на харизматичното движение "Богословие на просперитета" от гледна точка на православната теология и традиция. Специфичните белези на "евангелието на благоденствието", както е известно сред своите последователи, са материалното благосъстояние и физическото здраве на човека. Движението "Богословие на просперитета" е тясно свързано с много от ценностите на новото време и на модерния свят: здраве, преуспяване, благополучие, късмет, богатство, щастлив живот. Много от предизвикателствата и стандартите, през които съвременният човек е поставен в модерната епоха, по пряк или косвен начин се свързват с идеите на това религиозно учение. Авторът на книгата - протойерей Теодор Стойчев, е роден през 1973 г. в гр. Русе. Свещеник е към храмовете "Св. Атанасий Велики" и "Успение Богородично" в гр. Варна. Доктор по богословие с дисертация в областта на Свещеното Писание на Новия Завет.

В памет на тридесетата година от кончината на проф. д-р Иван Панчовски

Книгата съдържа статии за руската интелигенция. Била е забранена в страните, в които е властвала комунистическата идеология.

Книгата "Войната в светлината на Библията" е написана в периода между двете световни войни. На български език е издадена през 1934 г. в град Стара Загора от Съюза на Православните Хриянски братства в България. Включва размисли на епископ Николай Велимирович свързани с войната, като библейско - богословски проблем. Съвременно звучат неговите думи във връзка с въоражаването, причините за война, робуването и освобождаването от робство. Светецът прави нравствен анализ и на последствията от една война, които са свързани с разврат, грабеж, зло. Войната сполетява християните, които тъпчат закона Христов, макар те и да не я искат, подобно на заблудени деца, които не желаят наказание, но го предизвикват. В настоящото второ издание езикът е осъвременен и е включено животоописание на автора, епископ Николай Велимирович. Книгата е насочена към широк кръг читатели.

"Въведение в християнската антропология" проследява в най-общ план:

• сътворението на човека
• грехопадението
• проникването на греха и злото в света
• възстановяването на човешката богообразност чрез изкупителния подвиг на Иисус Христос
• богоуподобяването на човека.

Специално внимание е отделено на антропологичната схема:

• Божи образ
• човекът е образ на Христос
• човекът е образ на Бога

Разглеждат се отраженията на греха върху Божия образ на човека в светлината на православното, римокатолическото и протестантското учение. Централно място в книгата заема въпросът за човешката личност като истински Божи образ.

Една ярка звезда от съзвездието на великите основоположници на европейския хуманизъм е Дизедериус Еразъм Ротердамски (1466-1536). Най-ранните му биографи пишат за него: "Роднина му бе класическия свят, а майчин език - латинският." "Незаконният син на един холандски благородник стана баща на европейския хуманизъм". А за безсмъртното му произведение "Възхвала на глупостта": "Тази сатира е гениална книга на най-остроумния от умните люде и най-учен от остроумните." Анатол Франс: "Аз прочетох днес първата човешка книга." "Възхвала на глупостта" се появява в Париж през 1511 г. Успехът е изключителен, безпрецедентен за онова още сумрачно време, пък и изобщо: за 4 месеца книгата претърпява 7 издания, а до края на живота на Еразъм излиза в 49 издания. Тя се превежда по няколко пъти на всички европейски езици. Посветена на Томас Мор, под чието идейно влияние е написана, сатирата "Възхвала на глупостта" има ефекта на катастрофален земетръс в духовния живот на Западна Европа. Този "земетръс" унищожава изцяло, до корен, късния средновековен схоластизъм и всичките сродени нему догматично-религиозни концепции от католически или протестантски произход, сковаващи свободния полет на човешкия дух. "Възхвала на глупостта" е страстен памфлет против консерватизма, формализма и догматизма, против войната, която Еразъм вижда като рожба на "велможката тирания" и възможна само в "Царството на Глупостта"... "Възхвала на глупостта" е написана с безмилостната сила на Рабле и със саркастичния остроумен финес на Волтер. "Възхвала на глупостта" е безсмъртно произведение, което винаги се чете с неувяхващ интерес. Андрей Гуляшки

Сборникът "Вяра и живот" е опит да бъдат разгледани важни аспекти на богословските дисциплини:

• Догматика
• Патрология
• Етика

При внимателен прочит на поместените в сборника статии читателят придобива представа за последователно или паралелно интерпретиране на актуални богословски теми и за тяхното възможно интерпретиране.  

Дева Мария е била най-прекрасната от всички жени не само физически, но и духовно, защото е притежавала необикновени дарове.  Светата Дева е ново начало на новото достойнство на жената. Тази книга се опитва да погледне от по-различен ъгъл в уникалното положение на Пресвета Богородица в този свят (което съотвества на нейните качества), в нейната психофизическа пълнота и в чистотата на сърцето й. В книгата се търсят отговори на следните въпроси:

• Какво е мястото на жената в съзидателния план на Бога?
• Какво призвание е гравирано в женската природа?
• Как да се уравновесяват отношенията между жената и мъжа?

В изследването "Джендърните стереотипи - православен поглед" се разглеждат редица предизвикателства на джендърните идеи пред семейните отношения и съпружеството, както и проблеми на нравственото възпитание на децата, подрастващите и младежите. Тайнството на християнския брак и семейството като икона на любовта и изконна иституция на човешкото съжителство, като благословен и учреден от Бога свещен съюз между един мъж и една жена, както и необходимостта от утвърждаване на тези изконни библейски истини и духовни ценности в условията на съвременния секуларен контекст, отново излизат на дневен ред в християнската етика, културно-просветното и пастирско служение на Църквата.

• Книгата е насочена към широк кръг читатели

Диспут с Пир е забележителен документ, маркиращ началото на голямата интелектуална и институционална битка на Максим Изповедник в защита на самите фундаменти на християнството. Освен че съдържа всички основни позиции на Максим Изповедник по въпроса за двете воли и енергии, Диспутът е буквален стенографски запис на реалния дебат, проведен между Максим и по това време вече бившият константинополски патриарх Пир (338-641 г., както и отново през 654 г.). Текстът е изчетен и одобрен и от двете страни, а автентичността му е несъмнена. Св. Максим Изповедник се числи към най-могъщите авторитети на християнството. Макар съчиненията му да нямат систематичен характер, неговото мисловно дело е така обхватно и системно, че дава основание за твърдението, според което цялата византийска традиция би могла да бъде усвоена в най-съществените си измерения чрез едно задълбочено изучаване на трудовете му.

Тази книга има за цел да предложи аретологията като своеобразен ключ за осмислянето на основни истини на богословската антропология в перспективата на динамичното и отговорно следване на светоотеческото богословско предание – в лицето на св. Максим Изповедник – и на тяхното осмисляне от гледна точка на органичния синтез на еклисиологията и антропологията. Съдържанието на тома включва следните три части:

1. Богословската онтология и хоризонтът на аретологията;
2. Богословската антропология и хоризонтът на аретологията;
3. Богословието на подвига като пространство на аретологията.

Препоръчваме книгата на богослови, философи и историци.

Трудът представлява обща характеристика на епохата и литературно-богословското творчество на древните християнски апологети. Авторът се спира на едни от най-видните древни християнски апологети и тяхното отношение към езическата философия. В студията място заемат: Св. Иустин Мъченик, Тациан, Атинагор, Св. Теофил Антиохийски и философът Ермий. В: Годишник на Духовната академия "Св. Климент Охридски", София, т. VII (XXXIII), 6, 1957-1958  

Ерос и личност. Философия на пола и любовта.

Етиката на Имануел Кант с оглед на отношението й към религията. Съдържание:

• Увод: обща етическа позиция
• Етическо развитие и изходно начало
• Добра воля
• Нравствен закон и дълг
• Свободата като автономия и умопостижима способност
• Свобода на избор и радикално зло
• Социологично учение
• Етика и религия
• Обща аналитична оценка

"Животът на философите" е замислена и осъществена като апология на философията - на философията не просто като всеобхватно знание и като върховна мъдрост, но и като достоен начин на живот.  Защото за древните гърци философията е преди всичко именно своеобразен начин на живот и възхвалата на философията означава и възхвала на самия живот-във философията. Тази е целта и мисията на "Животът на философите".