Въз основа на резултатите от археологическите проучвания и открития, настоящият пълен курс по "Библейска археология" има за цел да даде основни и точни познания и да опише живота в Близкия Изток в библейско време в цялото му многообразие и специфика. В съкратена форма се отдава дължимото внимание на полевата и лабораторна археологическа работа. Библейския текст включен в книгата е взет от синодалния превод на Библията от 1925 г. Термините от библейския еврейски текст и други древни извори се дават с транскрипция на латиница.

• Проф. протопрезв. д-р Николай Шиваров е дългогодишен преподавател по дисциплината "Библейска археология" в Богословския факултет на СУ "Св. Климент Охридски".

Пълен курс по "Библейска археология" от проф. Иван Марковски. Второ, преработено и допълнено издание. Със 115 фигури в текста. Библейската археология е свързана с широк кръг исторически, социални, филологичсески и естествени науки, които допринасят за по-пълното реконструиране на историческото минало, което обхваща обширен географски терен за периода 10 000 г. пр. Хр. – I век сл. Хр. Като източници на Библейската археология се използват едновременно Свещеното Писание и археологическите находки. Изследванията допринасят за осветляване на библейския текст, а последният в много случаи подпомага археолозите при анализа на откритото от тях. Наличен е и един антикварен екзампляр. Много добро състояние. Цена 70 лв.

В желанието си да посочи, че изложените в Библията събития действително са станали и са истински, и за да бъдат тези събития възприети дори и от най-крайните рационалисти, авторът се опитва да обясни някои от тези събития по чисто рационален и естествен начин. Такива са например събитието с манната, намирането от Моисей на вода в пустинята, преминаването на Израел по сухо през Червено море и други. "От много години моят интерес като публицист е насочен изключително към резултатите от модерната наука и изследване. През 1950 година при ежедневната рутинирана работа на моята професия аз се натъкнах на докладите за експедицията на френския археолог проф. Паро и неговия сънародник проф. Шефер относно разкопките в Мари и Угарит. Плочките с клинообразен шрифт, намерени в Мари, на средния Ефрат, съдържаха библейски имена, чрез които разказите за родоначалниците, считани досега за «набожни истории», бяха неочаквано отнесени към определено историческо време. В Угарит, на Средиземно море, бяха открити за пръв път доказателства за ханаанските Ваалови обреди. Още през същата година случаят пожела в една пещера край Мъртво море да се намери един пророчески свитък от книгата на Исаия, който беше датиран от преди Христово време. Горните новини — сензационни дотолкова, доколкото се касае за културното значение на тези находки — събудиха у мене желанието да се заема обстойно с библейската археология, най-младата и съвсем малко позната област в изследването на древността."

За Древнобиблейската хронология - Иван Марковски В: Годишник на Софийския университет, Богословски факултет - том VII, 1929-1930

Измежду писмените извори за миналото на българския народ на първо място стоят така наречените първобългарски или прабългарски надписи. С това название се означават тези домашни писмени паметници, съставени на гръцки, прабългарски или старобългарски език, които произхождат от първобългарския период на Първата българска държава и са дело на онова неславянско племе, което е основало тази държава. Прабългарските надписи съдържат ценни и автентични сведения за държавното и военното устройство у прабългарите, за техните строежи, за политическия им мироглед и за отношенията им с Византийската империя. Те разкриват неизвестни страници от историята на Първата българска държава и представят същевременно главният и сигурен извор за езика на прабългарите. Изложението започва с въвеждаща глава за епиграфиката като наука, с нейните цели, задачи и методи, за да се надникне, така да се каже, в лабораторията на епиграфската дейност. В популярното издание авторът е направил отстъпление от досегашната употреба на термина „първобългарски” в полза на неточния „прабългарски”, понеже той е по-известен на широката публика. От обширната литература върху нашето минало и по-точно за прабългарските надписи са отбелязани само някои по-важни съчинения, в които любознателният читател ще намери подробни указания. Надявам се, че тази книга ще запълни една празнина в нашата научно-популярна книжнина, особено чувствителна пред настъпващата 1300-годишнина от основаването на българската държава. ОТ АВТОРА

Предлаганата "Практическа антропология за археолози" има за задача да даде възможност на археолога да придобие точни знания, насочени към методично правилното поведение, при осигуряване на максимални и пълни условия на антропологичното изследване на костните останки, получени при археологически разкопки.

Lorem Ipsum