Книгата "Пастирски грижи за младите хора в риск" е първо по рода си изследване в което са разгледани пастирските грижи за младите хора, съответно разпределени в трите основни глави:

В Първа глава са разгледани значението на термините „хора в риск”, „млади хора в риск”, видовете основни групи млади хора в риск и е извършен анализ на трите основни групи, предмет на настоящото изследване – млади хора без родители, наркозависими и  боледуващи от СПИН/HIV млади хора.

Втора глава е посветена на сравнително-историческия анализ на извори и примери на случаи на пастирски грижи за младите хора в риск, според Свещеното Писание на Стария и Новия Завет, светите отци на Църквата, църковната история и съвременното им състояние в различните поместни Православни църкви; състоянието на тази грижа в България в Българската православна църква, Римокатолическата църква и при някои протестантски деноминации, както и методите на грижа за споменатите групи млади хора.

В Трета глава се посочват и анализират специалната пастирска подготовка, участието на енорията в тази грижа, включваща църковното доброволчество, благодатният живот на Църквата в тайнствата  Евхаристия, Покаяние и Елеосвещение като важен фактор при специалното душегрижие за младите хора в риск.

• Чин за прием на Сарацини (исторически и литургико-каноничен анализ)
• Томос на Константинополския събор от 1180 г. против Мохамед (историко-догматичен анализ)
• Против Мохамед (Сравнителен анализ)

• страха от нарушаване волята на Аллах
• невъзможността жената да остане в старото си положение
• психологически оценки на поведението на жените, които не са подготвени за новите си роли и често се колебаят при избора си.

• Авторката излиза отвъд етнолитературния центризъм, показвайки феномена на българския сецесион в контактните му точки с европейския контекст.
• Изследването не визира единствено персоналиите – откроени са мотиви, художествени похвати и основни философски възгледи на литературната епоха, както и водещи концепции за изкуството, споделяни от българските автори, чиито високохудожествени текстове принадлежат на златната Belle Époque.