В книгата си „Записки на Христо Н. Македонски (1852-1877)“ авторът разказва подробно за своя живот и борбите за освобождение от турско робство. Особено внимание отделя на участието си в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа през 1868 г.

Христо Николов Македонски е роден на 1835 година в село Горни-Тодорак, Кукушко, Македония, от родители чисти българи. В списъка на момчетата, коита са образували четите на Хаджи Димитра и Стефан Караджата, Македонски се е записал, че е родом от Кукуш; това нарочно е направил той, за да прикрие домашните от преследванията на турците и турското правителство в случай че се хване жив, или пък списъка стане достояние на Цариградското правителство. Същото това са направили и други някои от момчетата. Македонски е близнак с брата си Стояна. Още когато е бил жив на една година, баща му се поминал и той останал на грижите и попечението на майка си, която била доста разумна жена. Другите му по-големи братя и сестра помагали в работата на баща му, който се занимавал с платнарство и сапунджилък. В това време търговията с платна и въобще с памучни изделия е била в цветущо положение, понеже такива изделия са се изпращали чак в Босна и Херцеговина, Албания и даже Азия, от където са дохождали търговци да ги купуват и занасят за продан по изброените страни. И памучната култура в Солунския вилает тогава се намирала в твърде завидно положение, защото по-късно се яви конкуренцията от вън с платна и памук. Седем години наред Македонски е ходил на училище в родното си село, където са учели на гръцки, защото по тия страни тогава, особено по селата, оше българската книга не беше надделяла над гръцката. Всичката наука се състояла в изучаването на църковни някакви си псалми и четенето на псалтиря, които никак не разбирали учениците, в това число и нашия Христо. Въоръжен с такива знания, които се равняват на нула, Христо не е можел да бъде годен за друго, освен да помага в работата на братята си, които наследили от баща си. И друго не е мечтаел. Той скоро се научил да говори на гръцки, и да пише със славянски черковни букви, с каквито пише и понастоящем. Повече не е можал да научи, защото, както ще видим по-долу, не е имал нито време, нито възможност. Майка му, като добра домакиня и умна жена след смъртта на бащата, запазила всичко оставено от последния наследство, което от после е дало възможност на братята на Македонски да подкачат бащината си търговия и по такъв начин да поминуват горе-долу добре. Нещастията само Христо са преследвали от година на година все повече и повече, докато най-после тия нещастия направят от него „хайдутин“, после бунтовник и най- после войвода, сиреч тия нещастия са причината, гдето Христо Македонски се предава на „народните работи“ и е посветил повече от 25 години от живота си за „народа“.