Изключително значение за православното богословие има книгата на свети Василий „За Светия Дух”, написана за Амфилохий, епископ Иконийски.

В нея свети Василий полемизира с еретиците, които отхвърляли личната природа на Светия Дух. Те дефинирали Светия Дух като богоприсъствие, като дар на Божията благодат, но не и като субект, като Лице на Светата Троица, на Което Църквата се моли и отдава слава.

Освен очевидното разминаване с литургичната традиция, тази ерес представлявала и форма на субординация, защото поддържала неравенството между Лицата на Света Троица. В книгата „За Светия Дух” е интересна формата, в която свети Василий изказва своето опровержение: въпреки че от всичко казано ясно следва, че Светият Дух е Бог, че Той по Своята същност не стои по-ниско от Отца и Сина, това никъде не е казано директно.

Източник: pravoslavie.bg