„Диалогът „За душата и възкресението“ принадлежи към най-значимите творения на св. Григорий Нисийски. Той е написан през 380 г. – по същото време, когато св. Григорий Назиански съставя своите знаменити пет богословски слова. Това е време на ожесточени догматични спорове и църковни борби, предшестващи Втория Вселенски събор. На противниците на православието диалогът противопоставя едно задълбочено разглеждане на природата на човешката душа, на мястото на човека в творението и неговото последно предназначение.

С особена значимост е дискусията за възкресението в плът и разглеждането на въпроса за любовта към Бога в контекста на Неговата безпределност и трансцендентност. Непреходни са и тълкуванията на св. Григорий на библейските свидетелства за ада и рая. Формата на диалога придава особен стилистичен и емоционален колорит на богословските разсъждения. Тя е избрана по модела на Платоновия „Федон“, в който се разказва за последните часове на Сократ и разсъжденията му за безсмъртието на душата.  Наскоро Григорий и Макрина (379 г.) са загубили своя велик брат – св. Василий Кесарийски. На смъртно легло е и Макрина. В този контекст високото богословско обсъждане придобива непосредствен жизнен смисъл, изпълва се с особен драматизъм, който слага отпечатък върху стилистиката на текста.

Вярваме че със своята непреходна богословска, философска и литературна стойност диалогът ще привлече вниманието на българския читател.“

Иван Христов